Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 47

— Вие сте надут и арогантен глупак — изсъска. — Предпочитам истински джентълмен, а не първобитен варварин и туземец без никакви маниери. Свободна съм да избирам и мога да се закълна, че никога не бих избрала да бъда ваша любовница.

Стоманено-сребърните му очи проблеснаха заплашително, когато наведе поглед към нея.

— Никога е разтеглива думичка. Не се заричайте в неща, които не може да изпълните.

— Това обаче е сигурно. Освободете ме. Отказвам да продължа този фарс и искам да се върна при кръстницата си.

— Много добре.

Кайла вървеше с високо вдигната глава, като пренебрегваше любопитните погледи на хората наоколо. За радост музиката спря точно когато напуснаха дансинга. Хората се отдръпваха да им направят път — бижута проблясваха и прозвънваха при всяко тяхно движение…

Само Селест все още стоеше до Кенуърт и тревожно се взираше в тях, като с нервно движение отваряше и затваряше ветрилото си. Тя изглеждаше красива в копринената си зелена рокля със смарагди, които проблясваха на ушите и около шията й. На устните й потрепваше нервна усмивка, докато чакаше Кайла и херцогът да стигнат до нея.

Но когато ги доближиха, Улвъртън издърпа Кайла покрай кръстницата й и Кенуърт. Пръстите му се впиха още по здраво в ръката й, когато тя се спъна и се дръпна от него, а гласът му прозвуча тихо и подигравателно:

— Съдействайте ми, мис Ван Влийт. Освен ако не искате да станете за посмешище на всички, които после ще се забавляват и ще разказват случката по време на следобедния си чай. Добър вечер, милорд, моля, направете ни път, на дамата й прилоша и има нужда от чист въздух, благодаря. — Главата му се наведе към Кайла, когато тя отново опита да се отдръпне, и устните му почти опряха ухото й. — Това беше лорд Олвънли, известен със слабостта си към светските клюки. Искаш ли името ти да се споменава във всеки дом в Лондон до утре сутринта? Не! Тогава престори се, че ти е зле и се дръж за ръката ми, за да запазиш това, което е оцеляло от репутацията ти.

Бясна, Кайла разбра, че той е прав и се отпусна в ръцете му, така че той почти трябваше да я носи. Когато излязоха на верандата, полумесецът осветяваше с бледа светлина върховете на дърветата и огромните каменни вази за цветя, подредени върху парапета. Тя се отдръпна и после, вбесена, се обърна към него.

7

Лунната светлина посребряваше косите му и се отразяваше в зениците му и от това той придобиваше призрачен вид. В него нямаше и намек за съчувствие или загриженост, само безмилостна решителност. Кайла потрепери — хладният нощен въздух я караше да съжалява, че не е с наметало въпреки етикета, който повеляваше, че в името на модата в момента по-приемливо е дамите да треперят от студ, вместо да са топло облечени. Защо продължава да я гледа по този начин? Свирепата настойчивост на погледа му караше ръцете й да треперят и тя дишаше на пресекулки. Не за пръв път бе склонна да повярва, че майка му наистина е една от онези примитивни американски туземки, за които се говореше, че са диви и необуздани… Кайла с усилие изправи глава и гласът й прозвуча рязко.