Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 48

— Не одобрявам високомерния ви опит да…

— Млъкнете.

Грубата заповед я стресна и тя премълча думите, които бе готова да изрече в яда си. Той бе с гръб към отворените врати на залата. Лицето му се осветяваше от фенерите и от лунната светлина. Тя се взря в него с присвити очи, внезапно уплашена от това, което би могъл да каже или да направи.

Той отвърна студено на погледа й и присви очи:

— Така е по-добре. Ако си спомняте, предложих ви да напуснете Лондон. Сега настоявам. Няма да позволя да доближите вдовицата на херцога на публично място. Нито ще позволя да простирате пипалата си към наивни млади мъже като Кенуърт. Твърде рисковано е да ви допусна до лековерни младежи, които няма да могат да различат истинската ви природа, скрита под пудра и грим.

Шокирана, почти заекваща от гняв, Кайла не можа да въздържи гневния си изблик:

— За щастие очевидно ви липсват маниери и това много ме улеснява да ви кажа точно какво е мнението ми за вас и за смешните ви определения. Наистина ли се мислите за много по-добър от мен? Имате повече пари, но нямате добро възпитание и това личи от пръв поглед. Много е забавно, като си помисли човек, че точно вие поставяте под въпрос моето потекло, когато вашето… не, не си и помисляйте отново да ме сграбчите, защото само ако ме докоснете — ще крещя, докато цял Лондон дойде на верандата!

Като ругаеше тихо — тя бе чувала подобни думи, но не и от устата на мъже, които наричаха себе си джентълмени — Улвъртън протегна ръка и хвана ръкава на тънката копринена рокля. Платът се разпра с рязък звук, когато тя се дръпна. Пръстите му се впиха в ръката й.

— Мислите, че ми пука дали ще пищите? Никак. Но вдовицата на братовчед ми може да изпадне в неловко положение. Няма да позволя да застрашите шансовете за добър брак на братовчедките ми повече, отколкото вече успяхте с глупавите си претенции. Предупредих ви, мис Ван Влийт, а вие не се вслушахте в думите ми. Сега ще стане както аз искам.

Тя трепереше от нощния хлад, потресена от ставащото, а той здраво стискаше ръцете й под мишниците. Пръстите му бяха като железни скоби, които я обездвижваха. Въздухът бе изпълнен с лекия сладък аромат на цветя, а зад гърба му се виждаха светлините от залата и движещите се фигури на танцуващите гости под звуците на мелодия от Лист. Осъзнала, че съвсем наблизо има много хора, тя възвърна самообладанието си и твърдо посрещна гневния му поглед:

— Нямам намерение да правя каквото вие искате. — Тя трябваше да крещи, би трябвало да нададе писък, защото той я гледаше гневно с остър като стомана поглед, със стиснати устни, и тогава осъзна, че е пропуснала момента. Той реагира светкавично като змия, която напада. Привлече я с едно движение към себе си и яростно впи устни в устните й, като я остави почти без дъх. В целувката му липсваше нежност, в желанието му нямаше топлина, а само невъздържана страст, която изгори устните й и замая главата й.

Обезсилена, Кайла се опита да го отблъсне, но той не помръдваше, целият изтъкан от здрави мускули, неподвижен и непоколебим.