Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 37

— Колко му дължите? — Бари почервеня, устните му се свиха и Брет разбра, че сумата сигурно е значителна. Попита отново, този път по-рязко. — Колко, Кенуърт?

— Четиринадесет хиляди лири.

— Какъв глупак! Как, по дяволите, успяхте да задлъжнеете към човек като Брейкфилд с толкова много?

— Фаро — той вдигна рамене и ръцете му се свиха в юмруци, които задържа на коленете си. — Бях принуден да се унижавам пред него, докато отново мога да се появя пред баща си, за да ми даде авансово полагащата ми се годишна издръжка. Но баща ми отказа и с две думи ми даде да разбера, че е готов по-скоро да ме види в Танжер в Нюгейт, отколкото да ми даде дори и едно пени, за да плащам дълговете си от комар.

— Аз ще ви дам.

Бари впи поглед в него, а в тъмнината на купето очите му проблясваха, разширени от изумление.

— Улвъртън! Брет, о, Боже, никога дори не съм намеквал… не, не можете.

— Мога. Ще го направя. По-добре така, отколкото да позволим Брейкфилд да ви държи в ръцете си с този дълг. Аз мога да си го позволя. Ако една млада госпожица беше намерила верния тон, щеше да получи голям дял от богатството ми.

Зашеметен, Бари се облегна назад върху плюшените възглавнички в каретата на херцога и поклати глава:

— Проклет да съм, ако пак не ме надхитрихте. Ето ме сега, напълно разорен, вие ми казвате, че ще направите това, което собственият ми баща отказа. — Смехът му прозвуча неестествено и силно. — Но аз не мога да приема, разбира се. Парите непрекъснато не стигат и скоро ще се наложи да ви избягвам, защото няма да съм в състояние да платя дълга си. Предпочитам да ви запазя като приятел.

— Аз не продавам приятелството си, Кенуърт дори и за четиринадесет хиляди лири — сухият тон на Брет привлече вниманието на младежа. — Предложих ви парите без никакви условия. Вземете ги. Уверявам ви, стига ми удовлетворението, че Нортуик няма повече власт над вас. Би било много приятно да видя лицето му в мига, когато се разплащате с него.

Бари тихо се засмя:

— Това може да се уреди. Ето го и моят дом. Но няма никакво парти с игри на карти, нали?

— Може и да има някъде другаде, но не и такова, което бих искал да посетя.

Развеселен, Бари поклати глава:

— Тогава да отидем във Воксхол? Мистър Джеймс Хук дава представление тази вечер и можем да наемем маса за вечеря.

— И да платим единадесет шилинга за две пилета, по-малки от юмрука ми, и парче шунка, по-късо от палеца ми? Това и котка не може да нахрани.

— Да, но ако трябва да призная истината, аз искам да видя мадам Саки. Тя ходи по опънато между две мачти въже, скача през запален китайски обръч и е облечена в оскъдни дрехи от сърма, обшити с пайети и пера — забележителна гледка според думите на някои.

— Ще оставя това забавление на вас, Кенуърт, аз имам друга уговорка.

Ухилен, Бари кимна:

— Със създание от женски пол, обзалагам се. Няма значение. Вторник вечер ще присъствате на бала, даван от лейди Съфтън, за да представите братовчедките си в обществото. Правилно съм разбрал, нали? Или планирате, ако намерите начин, да се измъкнете от това задължение?