Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 36

— Понякога, макар че има отчаяни мъже и жени, които продават малките си дъщери на такива безчувствени злодеи като него. О, Господи, аз знам какво прави той, но не мога да го докажа!

— Бари, вместо да го усукваш, говори направо.

Той със стон се отпусна на седалката и опря юмрук в челото си:

— Млади момичета, Брет, малки момичета! Деца, едва излезли от пелените, малки момиченца със свежи личица и сладка невинност: четири-пет- или шестгодишни, те просто изчезват.

Брет се намръщи:

— Говориш за член на аристокрацията, Бари. Не че титлата може да направи човека светец, но той трябва да е наясно, че ще бъде държан отговорен за делата си. Би ли поел този риск?

— Какъв риск? Купуването на деца от потънали в бедност хора от Ковънт Гардън надали може да се счита за нещо необичайно в днешно време.

— Да, но за да работят като прислужници в кръчмите или като коминочистачи, или да разнасят млякото, но не и за целите, които твърдиш че преследва Нортуик — самото изражение на лицето на Бари показваше колко е отвратен и Брет поклати глава. — Ако това, което казваш, е истина, той трябва да бъде подведен под съдебна отговорност.

— От кого? От вас? От мен? Нямаме доказателства — той прокара пръсти през разрошените си къдрици, които падаха над челото и надвисваха над очите му. Небрежната прическа му придаваше абсурден младежки вид. — Няма нито едно доказателство, няма дори… тела… — нищо, в което да го обвиним.

— Откъде, по дяволите, разбра всичко това?

Бари имаше вид на болен. Съсредоточено наблюдаваше ръцете си, а бледата светлина на проблясващите улични лампи танцуваше със сенките по лицето му. Гласът му бе тих, почти шепот:

— Знам, защото бях там една нощ. Преди няколко месеца — бях напълно вкиснат, объркан, смазан — не знам защо се оказах там, нито как се озовах в неговата компания. Всичко е много смътно, но си спомням, че видях едно малко момиченце. Русо. Мъничко. Ужасено. Аз исках да му помогна, но, о, Господи! — Той затвори очи. — Когато се събудих, графа го нямаше и момиченцето бе изчезнало…

Гласът му замлъкна, а Брет се бореше с внезапното чувство на отвращение и погнуса от току-що чутото.

Незаконният бизнес бе едно, но перверзията на Нортуик съвсем надмина очакванията му. Не беше чудно, че младият Кенуърт го мрази така неистово.

— Ако това, което твърдите, е истина, може да се намери начин за обвинение срещу Нортуик.

Кенуърт се засмя тихо:

— Според мен той е син на сатаната. Никой досега не е успявал до го уличи в нещо, защото той е твърде предпазлив.

— Моето мнение е, че не е толкова внимателен. Ако беше, нямаше да ви покани да отидете с него. Хората, които са предпазливи, не осигуряват свидетели на нечестните си дела, освен ако и те не участват. Или държат устата си затворена.

Лицето на Бари пребледня още повече. Той обърна глава и се загледа в тъмния прозорец:

— Дължа му пари.

— Значи той мисли, че е купил вашето мълчание.

— Да — Бари отново прокара пръсти през непокорната си коса с напълно отчаян вид. — Той никога не пропуска случай да ми го напомни, както без съмнение вече сте се досетили от забележката му за лихварите.