Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 38

— Без съмнение ще се видим там, макар че предпочитам да гледам представлението на мадам Саки, отколкото да устоявам стоически цяла нощ на набезите на амбицирани майки, които ми натрапват грозноватите си дъщери.

— Горкият Улвъртън. Мъж с вашия ранг и богатство трябва да страда от време на време и така да даде възможност на някои от нас да се почувстват по-добре.

Отговорът бе наистина вулгарен и Кенуърт все още се смееше, когато каретата на Улвъртън потегли. Но не жена имаше предвид Брет за срещата тази нощ. Той даде указания на кочияша, който се обърна и озадачено го погледна:

— Сигурен ли сте, ваша светлост? Това е една доста западнала част от града, и…

— Сигурен съм. Един джентълмен ме очаква на ъгъла на улица „Лисъл“.

Улица „Лисъл“ не влизаше в маршрута на почтените английски джентълмени, но за целите на Брет бе напълно подходяща. Когато каретата спря, една сянка изплува от тъмнината на мръсна неосветена алея и се приближи към прозореца. Брет отвори вратата и мъжът, който се качи, внесе непоносима воня:

— Добър вечер, господарю.

— Намерихте ли информацията, която ми трябва, Уотли?

— Да не ме мислите за глупак, господарю? Пълен пакет.

Брет извади малка кесия, която изглеждаше доста тежка, и в мъждивата светлина от фенера видя как светнаха очите на Уотли и усмивка разтегли набразденото му лице, когато посегна към нея.

— Парите са вътре. О, не. Не и докато не кажете какво сте открили, мистър Уотли.

— Не съм загубеняк, който лесно може да се излъже. Не и Джони Уотли. Може вие пък да сте подходящ за това, седнал тук, лъскав като чисто нова монета — той се наведе напред и от него лъхна спарена миризма. — Бяхте прав, че документите много бързо са били продадени. Доставени са на един гаден граф, който ги е грабнал като топъл хляб.

— Знаете ли името на графа?

Ленивият провлачен глас на Брет накара Уотли да го стрелне косо с поглед и да вдигне рамене. После той кимна враждебно, доближавайки се до херцога:

— Брейкфилд.

— Брейкфилд. Сигурен ли сте?

Уотли се подсмихна:

— Не е ли дяволски ясно, че такъв симпатяга с каменно лице и очички като френско грозде би направил подобно нещо. Той е със сигурност и е затънал до шия. Здравата го е загазил. Говори се, че е наредил да откраднат документите и да му ги предадат. Взел ги е от един колониален пират и иска да ги задържи. Казват, че стрували милиони, макар да не ми се вярва.

Брет се усмихна и приближи кесията към нетърпеливата ръка на Уотли.

— Грешиш. За мен тези документи струват цяло състояние. Можеш ли да ги вземеш?

Уотли зяпна от изумление и бавно поклати глава:

— Да открадна от опасен разбойник като графа? Ще увисна на въжето преди залез слънце.

— Не и ако имаш достатъчно пари, за да напуснеш Лондон. — Брет внимателно наблюдаваше как алчността и страхът се борят в душата му и улучи точно момента, когато Уотли се предаде. — Ще ти дам хиляда лири.

— Исусе! Тези бумаги значат много за вас.

— Те трябва да са…те са мои. За разлика от човека, в чиито ръце се намират в момента, аз имам достатъчно пари, за да си ги върна. Съгласен?