Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 35

— Гледай ти. Дали наистина съзирам огън под тази безлична фасада, младежо? — Усмивката на Брейкфилд показваше колко се забавлява. — Може би трябва да ви напомня, че докато вие бяхте все още в пелени, аз вече бях убил трима противници на дуел.

Брет предупредително сложи ръка на рамото на Бари:

— Не позволявай да бъдеш отдушник за злобата на Нортуик. Поради напредналата си възраст той вероятно е забравил добрите обноски.

Веждата на Брейкфилд се вдигна въпросително и безцветните му очи станаха две цепки:

— Улвъртън, не бихте желали да ме превърнете в свой враг, и то заради едно разглезено пале.

— Това, което не желая, е вие да ми казвате какво желая и какво не желая. — Брет се усмихна ехидно, когато забеляза явното изумление и гняв на графа. — Може да съм провинциалист, но съвсем не съм склонен да търпя грубиянските маниери на един стар развратник.

Лорд Нортуик се взираше студено в тях, докато напускаха игралната зала. Нощни сенки покриваха къщите на улица „Сейнт Джеймс“, където горяха запалени свещи и очертаваха светлинни квадрати от прозорците на клубовете, където се забавляваха членовете на висшето общество. Кенуърт почти пелтечеше от гняв, когато Улвъртън го качи в каретата, а лицето му пламтеше, червено като тапицерията, върху която се просна, като процеждаше през зъби:

— Проклет да е този безсърдечен негодник. Ще го предизвикам на дуел. Ще го направя, Улвъртън!

Брет не го беше грижа за Нортуик, но Бари бе толкова млад и избухлив, че би могъл да си изпати, ако не е достатъчно внимателен.

— Остави нещата да отшумят. Хората като Брейкфилд обикновено се самоунищожават.

— Не мога да чакам — лицето на Бари се сгърчи в заплашителна гримаса. Замъглената светлина на един от фенерите на каретата го освети косо и светлосенките зашариха по неспокойните черти. Брет забеляза, че изражението му говореше не само за наранена гордост. Той се намръщи.

— Има нещо повече от острите реплики, разменени тази вечер, Бари. Кажи какво е?

След като помълча притеснен и вперил поглед навън, Кенуърт кимна рязко:

— Има и друго. Политическите пристрастия на Нортуик просто ме дразнят. Това, което ме отвращава, са неговите странни вкусове.

— Странни? Като това, да носи парчета плат, закриващи белезите му от едра шарка?

— Не, имам предвид истински странности. Долнопробна история. Той винаги е бил похотлив и развратен тип, но слуховете често са преувеличени за някои мъже, особено за тези, които лесно си създават врагове. Нортуик вече има достатъчно врагове, но аз зная, че някои слухове за неморалните му постъпки съдържат истина. — Той извади кутия с енфие, посегна към нея, и отново я прибра, защото изведнъж си спомни подигравателната забележка на Нортуик относно зависимостта на младежите от тютюна. Наведе се напред въпреки силното люлеене на каретата по паважа и тихо каза. — Лорд Брейкфилд се гордее с възможностите си да си доставя млади момичета за своята колекция от проститутки.

— Имаш предвид против волята им?