Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 33

— Подигравате се с мен. По дяволите. Този човек ме кара да настръхвам. Това, което се говори за него, е направо… чудовищно.

— Един от блестящите представители на английския елит. — Брет млъкна и зачака. Брейкфилд приближи и застана до тях, като леко се поклони.

Гъстите му вежди бяха вдигнати в леко учудване, надвиснали над впечатляващо безцветните очи, които съсредоточено ги разучаваха. Тънките му устни бяха присвити в ъгълчетата, сякаш току-що е чул шега, предназначена само за неговите уши.

— Улвъртън. Ето че отново се срещнахме. Доста време мина от последната ни среща. Съжалявам за баща ви. Той и аз извървяхме дълъг път през годините, нали?

— Не знаех, че познавате баща ми отблизо, лорд Брейкфилд.

— Така ли? Може би той никога не ви е споменавал, че за известно време имахме общ бизнес. Но това бе толкова отдавна. Аз претърпях големи загуби в инвестициите си и тогава по взаимно съгласие се разделихме.

— Много съм озадачен, че баща ми никога не ми е споменал за бизнес, свързан по някакъв начин с вас.

— Вероятно е искал да знаете само за успехите, не и за провалите. — Нортуик насочи поглед към Бари и присви очи:

— Охо, Кенуърт. Изненадан съм да ви видя тук, след като снощи стояхте до късно в Уайтс.

Лицето на Бари почервеня от гняв, защото графът намекваше за снощната му загуба на покер. Брет се намеси с провлачен тон, искаше да провокира графа:

— Странно е, че посещавате Уайтс вместо Брукс или Пиджън Хоул. Превъплъщавате се в ролята на тори?

Брейкфилд изсумтя и пренебрегна забележката на Брет за долнопробните комарджийски свърталища:

— Какво ви кара да мислите, че съм привърженик на вигите, сър?

— Средата, в която се движите. Всъщност нямам нищо против приятелите ви. Брауъм и Грей са изключително интересни личности, имат връзки в най-висшите кръгове на обществото. Приемете моите поздравления!

— Наистина ли? Странно. В наше време едва ли е похвално да бъдеш на страната на вигите. — Брейкфилд изпитателно огледа Брет, впил в лицето му безцветните си като стъкло очи. — Не мислех, че се интересувате от обичайните партийни пристрастия.

Брет вдигна рамене:

— Смятам, че бунтарският дух, а не следването на традициите определя пристрастията на днешния човек. Отхвърлям това, което за мен е неприемливо.

— Аха, така, както колониите отхвърлиха Англия. Разбирам. Това обяснява нещата. Да очакваме ли още бунтове?

— Отменете законите за зърното и се погрижете добре нахранените хора да не загубят склонността си да създават хаос и напрежение.

— Законите за зърното бяха въведени, за да поддържат цените високи и по този начин да не позволят Англия да бъде наводнена с евтино чуждестранно зърно. Миналогодишните брожения бяха глупави и безполезни. Един безполезен и напразен бунт на революционери, които не са наясно с политиката на правителството и законите, създадени за тяхно собствено добро. — Лорд Брейкфилд сви гъстите си вежди. — Да не би и вие да сте един от подстрекателите, които целят да отслабят позициите на правителството с помощта на празни приказки?