Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 31
Розмари Роджърс
— Просто те са достатъчно арогантни, за да оценят някой по-арогантен от тях — отбеляза Бари с иронично свиване на устни и с очарователната си усмивка, която го спасяваше от ноктите на кредиторите му, за да не го хвърлят в затвора за неплатени дългове.
Бари се огледа нещастно наоколо и призна, че съдържанието на джобовете му не е на съответното ниво. С безгрижно свиване на раменете подхвърли:
— Опасявам се, че вчера вечерта прекалих с чашката и съм си забравил портфейла в Хейуърт. Тази вечер съм извън играта.
— Казвал съм ти и преди, че си твърде предпазлив. Ако си решил да рискуваш, играй така, сякаш богатствата на света са в джоба ти.
— Лесно е да го каже човек, който, изглежда, действително притежава всички богатства на света — рязко подхвърли Бари. — Дяволски е неприятно да му се налага на човек с шапка в ръка да моли баща си да му даде месечната издръжка предварително. Старият татарин седи върху балите с пари, сякаш чака да се измътят. — Бари замълча и вдигна поглед към Брет, изпълнен с явно любопитство. — Кажете ми истината, Улвъртън. Прини наистина ли дойде да моли за заем? В Лондон се носи мълвата, че той е изпратил човек при вас за това.
Брет отпи нова глътка бренди. Веждите му се вдигнаха въпросително над ръба на чашата и той впери поглед в Бари, от което младият виконт се изчерви и измърмори, че това наистина не е негова работа, но понеже е дочул…
— Прав сте. Не е ваша работа. Но вие знаете, че принцът и аз се познаваме, откакто той прояви силен интерес към развитието на някои дейности в Ню Орлиънс. Що се отнася до заема, това беше просто дарение, което да финансира подобренията в красивия Брайтън.
— Не и павилионът! Грозна гледка! Изглежда така, сякаш храмът „Сейнт Пол“ е отишъл в Брайтън и е хвърлил хайвера си там. Така чух да казват. А работата едва е започнала, сигурно е успял да ви намери в момент на пълно благоразположение.
— Всъщност страдах от такъв махмурлук, че бях готов да дам двойно по-голяма сума, само и само да ме остави на миpа този негов секретар с миша муцуна.
— И все пак не го приемам, дори да имах готови пари, които можеш да хвърлиш с лека ръка. Дори да имах сребърна мина в Америка, проклет да съм, ако дам и едно пени за тази китайска пагода в Брайтън.
Брет тихо каза:
— Инвестирах в принца, а не в поредната архитектурна аномалия.
Изумен от чутото, Бари цяла минута асимилира скрития смисъл на казаното, после широко се усмихна: