Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 19

— Намирам това за глупаво и досадно. Но бях забравил колко от вашите познати прекарват времето си в празни одумки и клюки за живота на другите.

Знатната вдовица троснато отсече:

— Трябва да подобрите маниерите си. В края на краищата Арабела и Ана ще бъдат представени в обществото за пръв път тази година и не е необходимо да ги възприемат като невъзпитани дами от колониите, които са…

— Като мен — меко подсказа той, когато тя рязко спря, осъзнавайки, че го е обидила. — Няма значение, лельо. Ще пренебрегна забележката ви, тъй като не уточнихте като кого и като какви не трябва да ги възприемат.

Червенината на лицето й се стопи, тя пребледня и хвана перлите на огърлицата си, сякаш я задушаваше:

— Не, не мисля, че бихте могъл и разбирам напълно, че сте бил принуден да предприемете драстични мерки, добре че не го убихте, а само го ранихте… по волята на съдбата навярно…

— Ако имах намерение да го убия, той щеше да бъде мъртъв, мадам. Малко пролята кръв ще даде добър урок на Айвършъм и следващия път ще внимава към кого адресира предизвикателствата си. Не е зле това да служи като предупреждение за всеки, който реши да обсъжда моите родители, и то с неуважение. Не сте ли съгласна?

На Брет дори му бе забавно да наблюдава как тя несвързано му обяснява, че не мисли за него по същия начин. Той дори не я слушаше, разбрал, че тя се опитва да излезе от ситуацията:

— Знам, че сте бил възпитан както подобава, получил сте необходимото за един млад мъж образование в добри учебни заведения. Но има ужасни хора, които не ви познават така добре, и за нещастие точно те биха могли да повлияят на шансовете на вашите братовчедки за добър брак. Брет, слушате ли ме?

Той косо я погледна, Беатрис, вдовицата на неговия трети братовчед:

— Добре разбирам ситуацията, мадам. Дъщерите ви ще дебютират този сезон и без съмнение ще получат достатъчно покани за приемите на Олмак или на всяко друго семейство, което сметнат за интересно.

Беатрис въздъхна:

— Бедните агънца, това е най-малкото, което може да се направи за тях, бедните агънца. Представете си да живеят с надежди всичките тези години и смъртта на баща им да донесе такава несигурност за бъдещето им. Как е могъл Едуард да ни остави в задънена улица, да не осигури по-добре бъдещето на дъщерите си, знаейки, че всеки умира един ден…

— Съпругът ви бе прахосник, мадам — повдигна веждите си Брат, видял шокираното изражение на лицето й, — знаете го, макар че се опитвате да скриете този факт. Ако той не бе проиграл наследството на дъщерите си, без съмнение сега нямаше да ми се налага да хабя толкова много от собствените си средства за този мавзолей. Веднага щях да продам къщата, вместо да се оставя да ме убедите да остане собственост на семейството. Тя е едно ужасно бреме, и е толкова различна от Риджууд.

Херцогинята пребледня. Ръцете й потрепериха, когато поднесе копринената кърпичка към носа си. Характерният за нея висок дух все пак прозвуча в резкия й тон:

— Това е нашият дом. Робърт Адам проектира последните подобрения, а преди него…