Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 21

Той имаше много по-важни проблеми за разрешаване, отколкото да се тревожи за претенциите към наследството на Кайла Ван Влийт, но, проклет да е, ако позволи на малката авантюристка да получи дори и едно пени. Той скоро ще разбие илюзиите й, за да насочи изцяло вниманието си върху важните неща.

Кайла гледаше през прозореца на горния етаж на къщата на улица „Кързън“. Долу колелата на каретите громоляха по паважа, кокетни огради обикаляха подредени градини пред елегантни постройки. Само на няколко пресечки оттук Лондон се превръщаше в оживен мръсен град — такъв, какъвто го бе видяла за пръв път. А тук бе тихо и спокойно като в провинциално градче. Но скоро щеше да се промени, защото строежи започваха да никнат всеки ден. Градът се простираше като граблива птица, която иска да погълне и спокойните пасторални резиденции на висшата класа. Тя притисна лице към дебелото стъкло и дъхът й замъгли повърхността му.

— Хареса ли ти разходката с лейди Ръштън в Хайд Парк, малката ми? — изчурулика Селест. — Тя познава почти целия Лондон. Какво щастие, че сме толкова близки приятелки с Ондин. Тя е една от най-влиятелните светски дами. Нашият съюз с нея е истински късмет, не мислиш ли?

Кайла извърна поглед от прозореца с едва загатната усмивка и погледна Селест, която крачеше енергично, преметнала на ръката си изящни коприни и драпирани фини материи, та приличаше повече на шивачка, отколкото на аристократка.

— Да, танте, беше чудесен ден за езда в парка. Ние срещнахме много интересни хора, но аз си мислех колко бързо се променят нещата.

— Аха — Селест я погледна особено, така че Кайла не продължи мисълта си. Вместо това позволи да бъде въвлечена в задълбочен разговор за предимствата на цветната коприна пред муселина, и дори сатена и кадифето.

— Кралско синьо — отсече Селест накрая, — коприна, разбира се, която ще се дипли приятно около прекрасните ти форми. Имаш толкова хубава фигура, стройна и в същото време достатъчно пищна, за да привлича мъжките погледи. Е, не се изчервявай, малката ми. Знаеш, че е истина. А ние искаме да се появиш в пълния си блясък, нали?

Кайла стоеше мирно, докато кръстницата й драпира около рамото й синята коприна, и не можа да скрие горчивината в гласа си, когато попита как може да помогне всичко това:

— Никога няма да бъда приета в най-добрите семейства, никога няма да получа правата си. Аз не принадлежа на това общество.

Селест я погледна огорчено:

— Но, малката ми, това не е вярно. Баща ти е бил херцог, майка ти е дъщеря на маркиз. Потеклото ти е безупречно.

— И ти знаеш много добре, че дори и сянка от скандал върху името ми ще накара всички да ме отхвърлят. Парий. Хората с положение в обществото няма да ме приемат в своя затворен кръг.