Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 18

— Все още не разбирам.

— Остави на мен. Има една малка вероятност идеята ми да се осъществи. Ще изчерпим всички възможности, преди да предприемем нещо драстично, но това може да е нашата печеливша карта. И ще я държим като предизвикателство за Улвъртън, докато не се предаде.

— Херцогът няма вид на човек, който лесно се предава, лельо. Според мен той е много опасен.

— Ще видим. Мисля, че ако сме разумни, бихме могли да успеем, малката ми.

Кайла се усмихна, но изобщо не изглеждаше убедена. Селест също премълча съмненията си. А и какво друго биха могли да направят?

3

— Възмутително, наистина! — Беатрис, вдовицата на херцога Улвъртън, вбесена пое дълбоко въздух и това движение раздвижи пластовете дантела и китайска коприна върху гърдите й.

Брет й хвърли един поглед, отново зачете писмото в ръцете си и после каза:

— Аз ще се погрижа за това.

— Господи, като си помисли човек какво си позволява да намеква… Знаете ли, лейди Ръштън подметна, че мис Ван Влийт е дъщеря на английски херцог и френска маркиза. Изглежда има някакви слухове. Брет, чувате ли ме? Не ви ли интересува, че дъщерите ми, законните деца на Едуард, ще бъдат потърпевши от машинациите и опитите на това създание да навреди на семейството ни и да опетни доброто му име. Ще станем за смях пред цял Лондон, ако тя публично заяви, че Едуард е неин баща, уверявам те. Няма да можем дори да покажем лицата си пред уважаваните семейства. Сезонът започва само след три седмици, а това ще бъде дебютът на Арабела и Ана във висшето общество. Как да им намеря подходящи партии, ако сега започнат да ги одумват? Опасявам се, че нито една от покровителките, дори лейди Каупър, която е моя приятелка, няма да им даде покани за Олмак. Така ще стане, ако повярват, че те са свързани по някакъв начин с това презряно, порочно, ужасно момиче, което се осмелява… Прилошава ми. Ще припадна.

Брет я погледна мрачно. Би било твърде приятно тя наистина да загуби съзнание и да го остави поне за момент на мира. Той се изправи, остави писмото и прокара пръсти през косата си.

— За Бога, лельо. Хората не могат да бъдат толкова глупави и да повярват на думите на мис Ван Влийт.

— О, вие не познавате това общество — гласът на леля му беше изпълнен със самосъжаление. Тя простена и се отпусна в дълбокия фотьойл, но потрепването на миглите й не породи у него желание да й помогне и той остана напълно безучастен. Забеляза, че тези досадни прималявания бяха в негова чест. С изключение на това тя бе неотстъпчива и твърда като гранит. След малко отвори очи, както му се стори, с лека досада, за да го погледне:

— Брет, как можете да бъдете сигурен? Вие не сте прекарал в Лондон целия си живот и не си давате сметка колко е важна репутацията в това общество. Един слух може да опетни нечие добро име за цял живот. Неодобрението на влиятелни хора може да разбие надеждите за добра женитба на всяко момиче.