Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 17

Розмари Роджърс

В главата й започна да се оформя една идея. Този упорит херцог, това американско парвеню може да се стресне, ако шансовете на младите му братовчедки пострадат от слухове, пуснати във висшите кръгове на английското общество. Тя знаеше твърде добре колко може да навреди мълвата. Английското общество бе приело с отворени обятия френските бежанци, но само тези от аристокрацията. Започна да имитира превзетите френски маниери, модните тенденции и елегантни навици на тези, които някога управляваха Франция. Точно това спаси много хора, включително и нея самата. Скъпият Реджиналд направи толкова за нея, като я взе за жена и се погрижи да е добре обезпечена и след смъртта му. Но към нея се обръщаха с френската й титла Графиня Дю Боа, а не с английската, баронеса, която бе на по-ниско стъпало в аристократичните рангове.

Титлите означаваха много, дори и намек за скандал можеше да разруши шансовете на младите момичета за добра женитба. „Да… Би се получило добре, стига да мога да убедя Кайла. Но защо да не се съгласи? Всичко това е в неин интерес.“

Селест стана от стола си до камината и отиде до прозореца, където Кайла се взираше в улицата надолу.

— Скъпа моя, имам една идея.

— Така ли? — Кайла се обърна и матовата светлина пропълзя косо по лицето й, като позлати дългите й мигли и подчерта дълбочината на синьозелените й очи. Правите й вежди вдигнаха въпросително и на високите й скули изби лека руменина, която подчерта очарованието й. — Какво би могло да ми помогне в тази безнадеждна ситуация?

— Имам една приятелка — Ондин, или лейди Ръштън, както я наричат сега. Омъжена е за очарователния граф Ръштън, тя е с много добра позиция в обществото. Ако лейди Ръштън одобри някого, то той ще бъде приет от обществото.

— Имаш намерение да ме представиш в обществото? Но аз нямам нито име, нито титла.

— Не е вярно. Ти си дъщеря на маркиз, загинал по време на терора, което не е съвсем далеч от истината, защото дядо ти е бил маркиз, а истинският ти баща е херцог. И произходът на майка ти е безупречен, макар че впоследствие Ривъртън успяха да опетнят доброто й име.

— Ще трябва ли да описвам подробностите по злополучното ми раждане на любопитните? — Кайла се усмихна горчиво и тръсна глава. Платинените й къдрици се люшнаха като камбанки и погъделичкаха бузите й. — Няма да стане, макар да знам, че просто се опитваш да ми помогнеш.

— Не, не, ти не ме разбра — Селест мачкаше копринената си кърпичка, като я заплиташе и разплиташе между пръстите си, от което тя съвсем бе загубила формата си, и през цялото време крачеше напред-назад в стаята, мислейки на глас.

— Не виждаш ли възможностите? Ако правилно съм разбрала, този херцог не би искал да избухне скандал, нали?

— Мисля, че точно това най-малко би желал — сухо отговори Кайла. — Той почти ме заплаши да не казвам нито дума за моето положение.

— Тогава той ще бъде много обезпокоен, ако в Лондон се заговори, че се е появила красива млада дама, чийто произход е забулен в тайна и вероятно е дъщеря на неизвестен херцог, като достатъчно ясно догадките отвеждат до Улвъртън.