Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 178

Във всички вестници описаха как Раул Ренардьо е откраднал документите за собственост на сребърните мини, принадлежащи на Брет Банинг, и как се е опитал да ги продаде в Англия. Имаше много слухове за всички подробности, за чичото на Брет, Хавиер Агилар и Портильо, който е стоял зад цялата операция, и е искал мините за себе си, за да може да финансира революцията в Мексико. Дон Хавиер е платил на Раул да отиде в Англия и да убеди някого да купи документите. Всичко беше толкова объркано, двуличието и интригите, свързани с борбата за контрол върху мините, включваха и принцове, и революционери, дори испанските власти. Сега вече всичко това нямаше значение. Революцията в Мексико бе потушена и Испания отново установи контрол над страната, а дон Хавиер бе принуден да бяга, за да спаси живота си, когато плановете му се осуетиха.

— Хайде, малка братовчедке — Есме се обърна към нея весело, както обикновено й говореше, когато искаше да я извади от това умислено състояние. — Трябва да се приготвим, ако искаме да бъдем най-красивите дами тази вечер.

Кайла я погледна усмихната.

— Предпочитам да остана тук тази вечер. От топлината получих главоболие. Ще ми простиш ли?

— Разбира се, но не мислиш ли, че вече е време за забравиш за случилото се? — Есме прехапа устни и лицето и стана загрижено. — Минаха вече почти пет месеца и не можеш до края на живота си да се криеш в тази къща.

— Може би трябва да си тръгна. О, не гледай така нещастно. Имам собствени пари, както знаеш, и е време да бъда независима. Твоето семейство бе толкова любезно към мен и аз останах вече твърде дълго. Трябва да помисля за бъдещето.

— Но да живееш сама? Ще бъде скандално. Ти не си омъжена и…

— Е, това бяха просто размишления. Няма повече да споменавам за това. Моля те, иди на това соаре и ме извини пред мадам Созерак.

Кайла остана непреклонна и най-накрая Есме се отказа да я убеждава. Когато всички излязоха, къщата утихна, чуваше се само как прислужниците вършат вечерните си задължения. Кайла отново излезе навън, неспокойна заради необичайната топлина. Беше пълнолуние и лунната светлина меко огряваше каменната тераса и ярките благоуханни цветя в градината. Копринената й рокля се стелеше по пътеката зад нея, докато тя се разхождаше в градината, заслушана в тихото чуруликане на птиците и приглушения далечен шум от града. Беше толкова тихо и спокойно тук, но тя наистина мислеше сериозно това, което каза на Есме. Твърде дълго бе останала като гостенка в този дом. Беше време да заживее свой собствен живот, време да помисли за нещо повече от това, как да преживява ден за ден.

Но какво би могла да направи? Все още разполагаше с голяма част от парите, които бе донесла със себе си от Англия, парите от Брет. Може би трябва да посети танте Селест или папа Пиърс. Бе му изпратила част от парите, като инвестиция, както написа в писмото си, за да успее да възроди плантацията си.