Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 180

И после тя се отпусна в прегръдката му и сълзите потекоха от очите й и устните им усетиха соления вкус с облекчение и изпълнени с любов. Той шепнеше нежни думи в косите й, ръцете му я милваха, галеха лицето й, устните й, разпуснатата коса, която покриваше раменете й. Той й призна, че я обича, че е бил глупак и че глупак е меко казано, и че иска да бъде с него.

— Ще дойдеш ли с мен? — попита.

— Къде?

Той се засмя меко, отново я привлече към себе си и я притисна силно.

— Има ли значение?

Тя поклати глава.

— Не — отговори му откровено. — За мен не е важно.

— А ако ти кажа, че вече не ме търсят?

Тя се отдръпна и се втренчи в него:

— Не те търсят? Нямаше ли да те обесят за убийство.

— О, сигурен съм, че беше така. Но сега всичко се промени с помощта на добър адвокат и няколко важни подробности, които не бяха взети под внимание преди. Достатъчно е да кажем засега, че съм оправдан, и то с помощта на самия президент Мънро. Той е много благодарен, изглежда, за моята намеса в един спор между Съединените щати и Англия преди няколко години.

— Ти си самият дявол — рязко каза тя и той се засмя.

— Казвали са ми го. Е? Мисля, че Тексас ще ти хареса. Дори може да ти напомни за Индия.

— Тексас, твоят дом?

— Нашият дом, ако така повече ти харесва. Имам хасиенда на реката, Кайла. Продадох акциите от мините и ще се занимавам със скотовъдство, огромна помощ за националния бюджет на Щатите, въпреки че това със сигурност ще раздразни някои хора от испанските власти. Америка се разраства и в някой от близките дни ще станем американци, живеещи в Тексас. Мексико не може да задържи това положение до безкрайност, въпреки че не искат да се откажат.

— Как тогава успя да останеш в Тексас?

— Майка ми беше мексиканка. Но аз вече ти казах това. Можеш ли да спреш да задаваш въпроси и да отговориш на моя: ще дойдеш ли с мен?

Кайла се поколеба. Можеше ли да рискува отново да бъде наранена? Можеше ли да поеме риска да го обича? Но какво представляваше животът, ако не поредица от рискове, помисли тя, и само надеждата и любовта го правеха поносим. Вдигна очи към него, видя напрегнатия му поглед и осъзна, че за пръв път, откакто го познава, той беше неспокоен и несигурен. Това някак й вдъхна куража, от който имаше нужда, и след като въздъхна тихо, тя кимна с глава.

— Да, Брет. Ще дойда с теб. Ще остана с теб, докогато искаш.

— Може би трябва да те предупредя, че нямам намерение да те пусна някога, querida. Бях глупак, но животът без теб последните няколко месеца ми даде мъчителен урок и няма да допусна това.

— Имам намерение да те държа отговорен за всяка дума, така че внимавай какво говориш.

Когато той се наведе и я грабна отново, тя обви ръце около врата му и се засмя тихо:

— Отново ли ме отвличате, сър?

— Да. Но този път отиваме право при свещеника, за да ни венчае. Няма да имаш друг шанс да избягаш от мен — гласът му бе пресипнал, звучеше глух и дрезгав от чувствата, които бушуваха в него, докато я притискаше силно към себе си. — Обичам те, Кайла. Господ да ни е на помощ, обичам те. Ще се омъжиш ли за мен?