Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 176

— Въображението ти ме изумява, Есме — Кайла се засмя, въпреки че все още й се плачеше.

— Нали? Аз съм прозорлива. И така, какво ще правиш сега?

— Ще се омъжа за Раул, както бях планирала.

— Какво? Когато обичаш друг? Защо да го правиш?

— Защо мислиш, че обичам друг? Наистина, Есме, имаш много развинтено въображение.

— Не, не си въобразявам. Мога да видя колко го обичаш, защото в очите ти има толкова болка. Ако не те интересуваше този мъж, нямаше да си толкова разстроена от посещението му. Или те е страх, че Раул може да го убие?

— О, Господи, дуелът. Не трябва да го правят, трябва да ги спра… ще накарам Раул да оттегли предизвикателството.

Есме тихо се засмя.

— Мисля, че вече е твърде късно. Те трябва да се срещнат под дъбовете днес по пладне, чух папа да казва, че ще отиде да гледа.

— Пладне! Но сега почти е… о, трябва да ми помогнеш, Есме, моля те. Знаеш ли къде е това място? Можеш ли да ме заведеш там?

— Може би, но ако маман чуе, не се отчайвай. Как да ти откажа, когато виждам колко много страдаш. А, ако маман се ядоса, бързо ще й мине. Хайде, трябва да намерим големи наметала с качулки, за да не ни познаят.

Когато пристигнаха, беше започнало отново да вали. Студен октомврийски ръмеж разкаля пътищата и се образуваха кални локви, които засмукваха колелата на каретите и файтоните и те пъплеха бавно като мравки. Вече почти обезумяла от притеснение, че може да закъснее, Кайла скочи от файтона още преди да спре зад редицата и прекоси платното с развята качулка. Огромни дъбове с широки корони разперваха гигантски клони над обширна затревена площ. Там се беше събрала голяма тълпа мъже, обградила двамата, които стояха в центъра на поляната. Кайла разпозна високата фигура на Годфри, но не видя Брет и за момент се обърка — не знаеше дали да се почувства облекчена, или ужасена. Твърде късно ли беше?

Но тогава разбра, че не е закъсняла, защото видя да се размахва едно бяло парче плат и в същия миг зърна и Брет. Той стоеше на няколко ярда от Раул и когато бялата кърпа падна на земята, двамата вдигнаха оръжие и се прицелиха. Гърмежите на двата пистолета се сляха и оранжево-червени пламъци опърлиха сивата мъгла. Брет се олюля, а Кайла вече бе видяла аленото петно на гърдите му. Ушите й забучаха и всичко в нея крещеше, но тя беше като хипнотизирана, не можеше да помръдне, нито да издаде звук.

— Боже мой! — прошепна Есме зад гърба й, като се вкопчи в рамото й. — Закъсняхме…

Цялата тълпа потрепера като един, сякаш всички мъже издишаха едновременно затаения си дъх, и тогава Кайла видя Раул, който се люшна и направи крачка напред, пистолетът падна от ръката му и той се просна върху мократа трева, без да трепне повече. Кайла не усети кога е стигнала при Брет, докато някой не я грабна и я задържа. Тя погледна нагоре и видя Годфри, който я гледаше с намръщено и мокро от дъжда лице.