Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 177

— Годфри, той мъртъв ли е?

— Не биваше да идвате тук — Годфри я обърна и решително я избута напред. — Вървете си вкъщи. Нещата само ще се усложнят, ако някой ви познае.

— Не ме интересува. Кажи ми дали е мъртъв, или…

Годфри отстъпи, като поклати глава:

— Ще живее. А сега вървете, преди някой да ви забележи.

Макар и слабо обнадеждена Кайла позволи на Есме да я отведе до файтона. Чак когато пристигнаха вкъщи и Танзи й помагаше да свали подгизналите от дъжда дрехи, тя се сети за Раул.

Тя се обърна и видя как Есме се взира в нея.

— Раул е мъртъв, малка братовчедке. А властите казват, че ще арестуват твоя красив херцог и ще му предявят обвинения за убийство. Това е скандална ситуация, казва папа, и цял Ню Орлиънс знае за случилото се.

— Да арестуват Брет? Но това беше дуел…

— Дуелите са обявени за незаконни, откакто Ню Орлиънс стана американска територия. Казват, че са нецивилизован начин за разрешаване на спорове. Сега те ще преследват Брет Банинг, за да му връчат обвинение в убийство и ако го хванат, ще бъде обесен.

— Боже мой — Кайла потрепера, после осъзна какво всъщност й каза Есме. Тя отново я погледна.

— Той е изчезнал?

— Да. Въпреки че е ранен, постъпил е разумно, като е напуснал Ню Орлиънс. А и всичко скоро ще бъде забравено, защото въпреки че американското правителство наистина държи да прекрати дуелите, тук това не е чак толкова сериозно престъпление, французите са хора на честта и в края на краищата Ню Орлиънс все още е под френско влияние въпреки флага, който се развява на площада.

Кайла не отговори и се загледа във веселите пламъчета, които безгрижно танцуваха в камината. Чу как Есме прошепна със съчувствие:

— Съжалявам, малка братовчедке.

Кайла не знаеше да се смее ли, или да плаче. Помисли, че има много глупав вид, застанала така пред камината, с разпуснати мокри коси, провиснали покрай лицето й — без да каже нито дума, без дори да се разплаче за годеника си, който току-що бе убит от бившия й любовник. Но, разбира се, Есме не знаеше тази малка подробност, а само че тя обича не когото трябва… Да, сигурно е така, защото иначе нямаше да се чувства толкова празна, сякаш тя самата беше умряла и мъката я изяждаше отвътре, защото Брет си беше отишъл от живота й. За смъртта на Раул чувстваше само лека тъга. Никога не го бе обичала, непрекъснато му го повтаряше и се съгласи да се омъжи за него, защото знаеше, че никога няма да получи това, което иска.

Как можеше да си признае тези чувства? Как можеше да обясни на някого колко глупава е била? А сега остана отново сама. Съвсем сама.

25

Беше още април, а вече бе доста горещо. Кайла седеше под сянката на едно дърво и си вееше с ветрилото си. Трябваше да стане и да се приготви за соарето в дома на Созерак, но никак не й се ходеше. Ходеше по такива събирания само защото Есме я молеше да я придружи и Каролин много се притесняваше за нея, откакто отшумяха събитията, свързани с дуела.

Странно, но й се струваше, че оттогава са минали години, а не само четири месеца. Тя вече рядко се връщаше назад към спомените за онзи ден и макар всички да мислеха, че тъгува за мъртвия си годеник, Есме знаеше истината. Това остана тяхната малка тайна, за която никога не говореха. Към нея проявяваха разбиране и уважаваха скръбта й, а тя не си направи труда да каже истината на когото и да било.