Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 174

— Въпросът е почти решен — Брет постави чашката с кафе в чинийката, при което тя издрънча леко и веселото изражение бе изчезнало от лицето му, когато той отново се доближи до нея:

— По дяволите, кажи ми истината, Кайла, и престани да отбягваш отговора. Какво знаеш за бизнеса на Ренардьо?

— Не мога да си представя защо трябва да знам каквото и да било за бизнеса му? — тя шумно постави чашата на малката масичка до стола и се изправи срещу него. — Вие сте гост в този дом. Не правете сцени или ще се наложи да ви покажат вратата. Защо трябва да знам повече за бизнеса му, освен че се занимава с внос на стоки от Франция и Испания? И защо това има значение за вас?

— Защото съм любопитен да изясня някои неща, които са свързани с мен и моята собственост. Изглежда странно да се появите в Лондон с претенциите, че сте отдавна загубената наследница на Едуард Ривъртън, а след това аз да открия, че важни документи са откраднати и са продадени на Нортуик, от мъж, обсебен от мисълта за вас. Сега ви откривам тук, в Ню Орлиънс, сгодена за човека, който е главният виновник за кражбата на документите. Връзката между тези събития е очевидна, не мислите ли?

Тя го гледаше недоумяващо:

— Не разбирам за какво говорите.

— Мисля, че разбирате.

Брет произнесе това тихо, невъзмутимо и без обичайното иронично-закачливо пламъче, което тя чуваше в гласа му миналата нощ. Гласът му бе студен и обвинителен. Тя се смрази.

— Да повикам ли някой от прислугата да ви придружи, или сам ще намерите изхода?

— Сам влязох, сам ще изляза.

Тя трепереше и се загърна плътно с шала си:

— Приятен ден, сър.

— О, не, querida, няма да се отървеш така лесно от мен. Ще си тръгна, когато съм готов за това, освен ако не искаш да обясниш на домакините колко добре ме познаваш, както и да отговориш на любопитните въпроси на всеки, който прояви интерес. Бъди благоразумна и отговори — участваше ли в заговор с Ренардьо?

— Не! Доволен ли сте? Запознах се с него на кораба, с който дойдох в Ню Орлиънс. Дори и да го познавах, не бих участвала в никакъв заговор. Всичко, което исках, беше това, което по право принадлежи на майка ми. Тя е била омъжена за братовчед ви, независимо дали го вярвате, или не, и във всички случаи е трябвало да й позволят да остане с него, макар че не знам защо е обичала мъж, който е бил страхливец и е предпочел родителите си пред нея. Срамувам се от факта, че той е мой баща, и се радвам… радвам се, че майка ми е била силна и смела. Бих била мъртва или нещо по-лошо, ако тя не е била толкова решителна, за да рискува всичко заради мен… за мен… а аз дори не мога да й кажа, че знам, че оценявам това и осъзнавам жертвите, които е направила, за да ме опази от този ужасен Нортуик, за да ме предпази от съдба като нейната, защото баща ми…

Тя хълцаше, гласът й беше пресипнал и дрезгав до шепот, гърлото я болеше от усилието да овладее чувствата си, докато дишаше мъчително на пресекулки и се опитваше да спре избликналите горещи сълзи. Брет не помръдна и не каза нито дума, докато тя говореше. След миг на мълчание той каза тихо: