Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 149

— Това сега ли ви хрумна или всичко вече е уредено?

Колко спокойно звучеше гласът й, докато душата й крещеше от болка и изумление.

— Вчера говорих с Кенуърт. Той се съгласи, ако вие също искате.

— Разбирам.

Защо повтаряше тази дума? Тя не разбираше. Защо не крещеше и не изливаше гнева си върху него? Погледна надолу и пое дълбоко въздух, учудена, че все още се владее. Когато отново вдигна поглед, видя, че Брет е леко намръщен. Тъмните вежди бяха сключени над сивите му очи, които я гледаха нежно тази сутрин, след като бяха се любили. Тя бе помислила наистина, че той иска да се ожени за нея. Каква глупачка е била. Влюбена, тъпа, безмозъчна глупачка. Мъже като Брет не се женят за любовниците си. Те намираха съпрузи за любовниците си или им осигуряваха собствен дом, дори им подхвърляха по някоя дрънкулка. Дрънкулка. Да. Така се отнасяше той с нея и така я наричаше понякога. Тя трябваше да разбере още тогава, че само по този начин я възприема той. Ненужна вещ, която да използва и да захвърли след това.

— Кайла?

Тя примигна.

— Простете. Бях се замислила. Имате ли нещо против да обмисля предложението? Сигурна съм, че не искате да ви отговоря веднага. Това е изненада за мен. Не очаквах, че ще изберете следващия ми любовник толкова бързо. Глупаво от моя страна, знам, но мислех, че сама трябва да реша това. Моля — гласът й се извиси и той тръгна към нея. Спря, когато тя вдигна ръка: — Недейте. Бих искала да остана сама. Не. Ще отида да видя танте Селест. Бихте ли поръчали каретата да ме чака пред входа? Няма да се бавя. Когато се върна, ще ви съобщя решението си.

Тя мина покрай него все още изумена от собственото си спокойствие, когато всичко в нея крещеше и умираше от желание да издере очите му и да пищи като последната уличница от Флийт Стрийт. Дори и в каретата остана спокойна, въпреки че в ушите й отново, и отново звучаха студените му думи и ако дадеше воля на яростта си, писъкът й можеше да стъписа цял Лондон.

— Малката ми, добре ли си? — и Селест разтревожена я посрещна — Боже мой! Какво се е случило с теб?

— Нещо. Всичко. Аз… аз не зная. О, Господи, не зная какво да правя…

Тя се отпусна в ръцете на леля си и се разрида неудържимо.

Селест я успокояваше, като й говореше ту на френски, ту на английски и я люлееше в ръцете си, сякаш беше малко дете. Кайла плака, докато не изчерпа сълзите си и се умори, сгушила се до Селест на малкото диванче до камината. Когато се успокои, Селест стана сериозна и й подаде батистена кърпичка да избърше сълзите си.

— Да видим сега. Ще направим това, което трябва да се направи. Този Кенуърт… искаш ли да се омъжиш за него?

— Не, разбира се. О, той е много мил и аз го харесвам като приятел, но не мислех, че би могъл да ми предложи женитба — в гласа й прозвуча горчивина. — Сигурно Брет ще му плати доста добре да го отърве от една омръзнала му любовница.