Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 147

— Съжалявам, че ви накарах да чакате, Кенуърт. — Брет свали ръкавиците си, докато прекосяваше стаята. — Този глупав коняр, който съвсем наскоро наех, почти продаде коне, които не бяха за продан. Трябваше да го спра, преди да нанесе още по-голяма вреда.

— Продавате добитъка, така ли?

— Не всичко, само тези, от които нямам нужда. Пембъртън отдавна ме преследва за онези дорести коне и накрая почти се споразумяхме за цената. Но аз не съм дошъл да си говорим за коне, както вече си разбрал, предполагам.

— Да — Бари го изгледа любопитно, докато се приближаваше към огъня в камината. Външно спокоен, той изглеждаше разсеян и в раменете и изражението му прозираше напрежение. — Какво ново? Не нещо, свързано с Нортуик, надявам се.

— Не. Едва ли липсата на графа се усеща много силно, въпреки че не бих рискувал Къмбърланд да научи факти, които да го накарат да се усъмни в причините за ранната му смърт. — Той застана с гръб към огъня и настойчиво се вгледа в очите на Бари, който започна да се притеснява. — Отнася се за Кайла, Бари.

— Кайла? Тя добре ли е? Мислех, че лекарят каза да почива и…

— Тя е добре. Много по-добре. Не това ме тревожи. Напускам Англия, и то за доста време. Преди да тръгна, бих искал да знам, че Кайла е в сигурни ръце. Спомняш ли си нощта в Пиджън Хоул?

— Да, разбира се. Едва ли мога да я забравя, макар че се опитах — Бари се намръщи. — Какво общо има това с Кайла?

— Вие споменахте брак. Готов съм да и дам една доста значителна сума, достатъчна за нуждите ви до края на дните ви, ако стоите далеч от игралните зали. Това представлява ли интерес за вас?

Изумен, Бари не можа да отговори веднага. Тиктакането на часовника отекваше още по-силно сега, когато той опитваше да се успокои:

— Сериозно ли говорите? — накрая попита той и добави: — Знам, че звучи глупаво, но вие току-що ме попитахте дали искам да се оженя за отхвърлената ви любовница. Трябва да призная, че това едва ли е нормален въпрос.

— Да, но не толкова необичаен. Мъжете често се женят за любовниците си, поне за богатите.

— Обаче тя е ваша любовница, не моя.

— Въпрос на време. Или смисъл. Кайла има нужда от съпруг. Аз нямам намерение да се женя. Вие имате нужда от пари, а аз ви предлагам двадесет хиляди на година и имението в провинцията като зестра.

— Но… защо аз? Искам да кажа — тя казала ли е нещо за мен?

— Тя ви харесва, но ако ме питате дали тя ме изпраща, не. Тя все още не знае за моите намерения. Вижте, Бари. Напускам Англия. Не искам да оставя Кайла, без да има кой да поеме грижата за нея. Вие можете да й дадете името си и да започнете нов живот. Вие сте точно мъжът, за когото тя можеше да се омъжи преди, почтен и добър, никога не бихте я наранили.

— А вие ще го направите.

— Да.

— По дяволите, Брет! — Бари прокара пръсти през косата си, без да може да намери думи, все още неубеден. Той се засмя малко нервно. — Не че не я харесвам, проклятие, кой мъж не би я харесал? Тя е красива и нежна, а аз не съм човек, който се интересува от клюки. Но не в мен е влюбена тя, а във вас.