Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 148

— Кайла не е влюбена в мен. Беше с мен, защото нямаше друг избор, аз не й позволих да избира. Аз отнех девствеността й и не й дадох нищо в замяна. Тя заслужава повече.

Брет говореше студено и твърдо и Бари се стресна от смисъла на думите му. Той помисли за баща си и какво би казал, ако се ожени за Кайла. Сигурно щеше да се противопостави, но в крайна сметка мъжете често сключваха брак по сметка, а двадесет хиляди на година и имение в провинцията бяха щедри доводи.

Той вдигна глава и Брет срещна погледа му:

— Ако тя иска, ще се оженя за нея.

— Добре.

— Но вие трябва да й кажете за това. Ако все още не сте обсъдили този въпрос с нея, не искам точно аз да разбия сърцето й.

— Не мисля, че следата в сърцето й ще е по-голяма от лека драскотина, вярвайте ми — устните на Брет се изкривиха в иронична усмивка. — Повечето жени лесно се адаптират към променливите обстоятелства.

— Някак не мога да повярвам, че мис Ван Влийт е от тези жени. Мисля, че не я познаваш добре.

— Възможно, но малко вероятно.

Бари се наведе да вземе ръкавиците си от масата и се обърна с гръб към Брет.

— Ако нямате нищо против, ще ви дам време да говорите с нея. Кажете й, че ако има нужда от мен, трябва да изпрати да ме повикат и аз ще отида.

— Видяхте ли? Знаех си, че сте мъж, на когото може да се разчита.

Бари се усмихна и стисна устни.

— Съмнявам се, че това е комплимент.

Когато си тръгна, Бари се обърна назад и кисело си помисли, че Кайла Ван Влийт никога няма да го повика. Само сляп човек нямаше да забележи начина, по който тя гледаше Брет след онази нощ. Твърде често бе забелязвал меката светлина в очите й, когато се обръщаше към него. Как може да не забележи това? Би трябвало да забележи. Бари би се заклел, че и той се чувства по същия начин. Беше виждал Брет да я гледа с изражение, което издаваше искрени чувства. Сигурно греши. Ако той държеше на нея, нямаше да я остави тук.

Кайла не помръдна — само гледаше Брет, сякаш го вижда за пръв път. Сигурно не е чула добре. Това е някаква грешка, сигурно след всички изпитания слухът й се бе повредил. Тя се изкашля.

— Бихте ли повторил, моля?

— Разбира се — Брет говореше бързо и делово със спокоен и овладян глас. — Уредил съм да сключите брак с Бари Кенуърт. Той е само виконт, но е почтен мъж и мисля, че вие го харесвате. Ще имате собствени пари, които ще ви осигурят относителна самостоятелност и след време ще откриете, че животът ви е близо до това, за което сте мечтала. Може да ви даде дом и деца. Ще прехвърля Риджууд на ваше име като част от зестрата.

— Разбирам — чуваше особено бучене в ушите си и студът, който я прониза, нямаше нищо общо с необичайните за сезона ниски температури. Тя сковано отиде до огъня, загледана в танцуващите жълто-оранжеви пламъци. Миришеше на бор и дъб, аромат лек и стипчив. Обърна се с гръб към пламъците и се загледа в Брет. Той я наблюдаваше внимателно с полупритворени очи, външно спокоен. Облечен в бяла риза и черен панталон, с високи до коляното ботуши за езда, той изглеждаше така, сякаш току-що се е върнал оттам.