Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 145

Господи, как обичаше този звук. Харесваше как тялото й се извива в дъга под него, както сега — безмълвна покана да я вземе, да потъне в това блаженство и да се загуби в сладката омая. Това ли я правеше по-различна от всички останали жени в живота му? Нейното безрезервно отдаване, смесицата от желание и необходимост, и страст, равни на неговите? Може би, или това бе шега на съдбата, която го караше да желае именно жената, опитала се да го унищожи. Независимо от причината, той не можеше да отрече, че наистина желае тази жена.

Смутен и разгневен от нея и от себе си, и най-вече от собствената си слабост, Брет целуна потрепващите полуотворени устни, впи се в тях с разтърсващо желание да облекчи мъчителното напрежение в тялото и душата си. Той изстена, когато тя отговори на целувката му, усетил как се губи и потъва в нея, погълнат от това безразсъдно желание, което заплашваше да разруши всичко.

Облада я невъздържано, като пренебрегна тревожния възглас, докато разтваряше краката, плъзгайки се в тялото й по-грубо, отколкото възнамеряваше. Движенията му, силни и изпепеляващи, го доведоха до екстаз. После, засрамен от грубостта си, той я целуна нежно, възбуди я отново и се отдаде на удоволствието, този път без да бърза.

— Сладка Кайла — шепнеше в извивката на шията й и думите му се губеха в меката плът, където с устните си усещаше пулса й.

— Брет… — Ръката й се плъзна по гърба му под ризата, която още не беше свалил, — о, Брет. Господи, никога не съм си представяла, че може да бъде… толкова нежно… толкова хубаво…

Той я спря с целувка, като се опита да не слуша тихия й глас, думите, които звучаха като обвинение за това, което трябваше да направи. Той я възбуждаше с допира на тялото си до нейното — целуваше гърдите й, милваше я, докато тя не започна да се извива в ръцете му и да се задъхва под него, като го молеше с пресеклив глас да продължава. Като се вдигна над нея, той качи свитите й колене на раменете си, докато пръстите му галеха зърната й. Тя се стегна и извика шокирано, но той не обърна внимание и намери с устни влажната й същност, а езикът му започна да гали скритата й сладост.

Тялото й се замята в ръцете му с хлипания и все по-силни стонове. Пръстите й намериха косата му и тя го притисна към себе си, като се извиваше жадно.

— О, Господи, Брет… О, Боже… — тихите стонове се усилиха, когато той навлезе с език в тялото й, докато тя не потрепери и се разхлипа, доведена до екстаз. Тогава той спря, покри я с тялото си и влезе в нея. Гореща и влажна, тя се отдаде на неописуемото удоволствие, което разтърси и двамата.

— Казах… че ще ти хареса — прошепна с натежал дрезгав глас, а думите му звучаха като стонове, докато познатият, горещ пламък на всяко движение в нея, го доведе почти до кулминация. Сякаш не можеше да й се насити. Желаният финал му се изплъзваше, отдръпваше се все по-надалеч, макар че той я обладаваше и изгаряше докрай всеки път, отново, и отново. Това продължи дълго, докато и двамата нямаха сили да помръднат, а светлината отвън, която се процеждаше през завесите, отдавна бе погълната от мрака на нощта.