Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 143

Брет откри Кайла седнала в малката градина до терасата. Той спря за момент да я погледа, преди да й се обади. Беше доста отслабнала — фигурата й бе изтъняла, а чертите бяха по-отсечени, но беше не по-малко красива отпреди.

Увита в топъл шал, тя седеше обляна в слънчева светлина, която се процеждаше през листата на дъба и се отразяваше в тревата и цветните лехи. Лъчите струяха около нея и образуваха трептящ ореол, превръщащ в злато косите й и подчертаващ чистия й профил.

Сега по бузите й имаше руменина и той си спомни как я завари в онази изба — просната сред разкъсаните си дрехи, а кръвта изтичаше от вените й. Отново го обхвана чувство за вина. Помисли как едва не я загуби, как едва не я погуби с егоизма си, като я използва за примамка на принца, но заподозря не когото трябваше. Неговата арогантност можеше да унищожи и него, и нея. Това бе цената й. Трябваше да му е за урок, да го накара да се промени да не използва другите и да не си играе с живота им. Самият той мразеше да го използват. Ядоса се, когато Кайла се опита да го манипулира. А самият той направи същото с нея — не, по-лошо. С нея постъпи много по-зле.

Сега трябва да поправи стореното зло, да постъпи правилно този път и да й върне живота, който й отне в буквалния смисъл, и я лиши от всичко. Тя лежеше умираща там на каменния олтар в онази влажна изба накрая на Лондон.

За момент той почти съжали, че няма да я вземе със себе си. Бе започнал да свиква с топлината й и с познатите извивки на тялото й, сгушено до неговото. Все още изпитваше удоволствие да прониква в нея с дълбоки и силни движения и да чува в ухото си тихите задъхани стонове. Не се бе лишил от това удоволствие, решил, че щедро ще й компенсира времето, прекарано с него.

Кайла вдигна глава и очите й се разшириха, когато го видя там. Усмихна му се — той се приближи и се изтегна в стола до нея.

— Приключихте с бизнеса за днес? — промърмори тя и като затвори книгата си, се наведе да я остави на ниската масичка. Шалът се плъзна от раменете й и откри гърдите, които щедро изпълваха квадратното деколте на бялата муселинена рокля. Навъсен, той отклони поглед от примамливата гледка.

— Да, почти.

— Добре. Ще ходим ли днес на разходка в парка? Няма да ми отнеме много време да се приготвя, ако все още искате да отидем.

— Казал ли съм, че ще ходим на разходка? — Прозвуча грубо, но това, което имаше да й казва, не беше приятно и му беше трудно да се държи дружелюбно при нейното спокойно задоволство.

Кайла вдигна вежди:

— Да, казахте. Но ако сте променил решението си…

Той рязко се изправи. Тя погледна нагоре към него, леко намръщена, и гримасата промени кадифената й кожа. От лъчите на слънцето дългите й мигли изглеждаха като поръсени със златен прашец. Проклета да е. Защо трябваше да се чувства така, да изпитва вина за това, което предстоеше да направи.