Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 144

— Трябва да си почивате. Все още не сте се възстановила напълно.

Тя стана от стола с елегантно движение и придърпа шала около тялото си. Усети сладкия полъх на парфюма й.

— Не мисля, че една разходка с каретата ще ме изтощи, обаче едва ли това ви тревожи. Какво има, Брет?

Той понечи да й каже, да й каже направо, че заминава и тя ще бъде свободна. Но ако изречеше сега тези думи, нямаше да има връщане назад. Вместо това я дръпна към себе си, наведе глава и впи устни в нейните. Шалът й се свлече на земята. Той усети изненадата й, после ръцете й обвиха врата му и тя се притисна към него и се отпусна в прегръдката му. Той я желаеше, искаше тялото й под своето, гола и пламенна, страстна и откликваща.

Ръката му се заплете в завързаната на тила й коса. Разпусна я и къдриците й се разпиляха по раменете й. Косата галеше като коприна пръстите му, беше толкова мека и уханна и толкова женствена… Той вдигна Кайла на ръце и я притисна към себе си. Закрачи по каменната тераса към къщата, влезе и се запъти към тяхната спалня на втория етаж. Ако трябва да я напусне, ще отлага до последно този момент. Винаги стават сцени при раздялата и нямаше никакво значение, че имаха уговорка.

Една камериерка му направи път да влезе в спалнята, а очите й гледаха тревожно. Брет чу как вратата се затваря след нея и се усмихна мрачно. Слугите непрекъснато си шушукаха и без съмнение и сега ще се понесе слух, който до половин час ще обиколи цялата къща. Не че му пукаше. Тя беше негова, нали, тази златокоса циганка в ръцете му. Пламенната красива Кайла, която го преследваше в сънищата му и не излизаше от главата му и през деня, измъчвайки го с вината, която изпитваше, че се бе разминала на косъм от смъртта.

Искаше да забрави тази истина, да я изличи от съзнанието си с горещото й тяло под себе си, с дъха й върху устните ви и с нежната плът под пръстите си. Той я положи по гръб на леглото. Наведе се над нея, целуна устните й, затворените клепачи, бузата, нежната извивка на шията, пръстите му галеха къдриците й и се заплитаха в тях. С нея забравяше най-добрите си намерения. Решението му да я напусне сега нямаше значение, все повече избледняваше и чезнеше, както той самият чезнеше в нея.

Проклета да е. Той я желаеше — защо да отрича? Ще я задържи, докато е възможно, и ще я пусне да си иде, когато дойде време той да замине. Можеше да е съвсем за кратко, но тя сега изцяло му принадлежеше и той искаше да й се насити до дъно, да изживее докрай тази своя страст, докато накрая освободи мислите му и го остави да заживее живота си.

Ръцете му се плъзнаха под свободния халат, който бе облякла. Нетърпелив, той разкъса връзките. Кожата й бе толкова нежна — като коприна — изкушение за нетърпеливите му пръсти, които я милваха. Стремеше се да запомни всеки сантиметър от тялото й, да запечата образа й в съзнанието си — нейната нежна кожа, ухание, вкус… Отдръпна се, съблече халата и го пусна на земята. Огледа порозовялото й лице и гъстите й мигли с чувство на задоволство. Тя също го желаеше. Виждаше го в очите й, в полуразтворените устни и леката усмивка, с която го гледаше. Гърдите й се повдигаха при всяко вдишване и издишване все по-бързо, когато ръката му докосна изкусителните им извивки и пръстите му загалиха зърната, докато тя не изстена.