Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 141

Розмари Роджърс

Той я отвлече от бала на лейди Сефтън и ясно показа, че я желае в леглото си. Но има още много други неща, свързани с любовта, размишляваше Селест нерадостно. Ако не държеше на нея, щеше ли да бъде толкова внимателен да не се разчуе връзката на Кайла с тайния порок на Нортуик? След като откриха тялото на графа, в Лондон се вдигна шум и вестниците се напълниха с филипики срещу престъпността и беззаконието, довели до бруталното убийство на член на висшето общество. Не се споменаваше името на Кайла, нито на Улвъртън и издирването на убийците стигна до задънена улица.

Може би нямаше да се вдигне шум до Бога, ако графът не бе открит в една наистина западнала част на града, известна с лошата си слава, чиито вертепи посещаваха само човешки отрепки и опасни типове. Пороците на Нортуик бяха всеизвестни и в пресата доста цинично бяха намекнали, че сигурно там си е намерил майстора.

Слуховете за тази история не се свързваха по никакъв начин с Кайла или Брет Банинг. Нея ли предпазваше или просто криеше участието си? Имаше неща за инцидента, които тя не знаеше, и предполагаше, че херцогът има и други причини да мрази Нортуик освен Кайла. Може би изпитваше чувства към Кайла, които не бе готов да признае?

Напълно възможно е. Как би могъл да не я обича? Селест въздъхна и се загледа в лицето на младата жена, потънала в спокоен сън. Да, той сигурно я обича, поне малко. И все пак тя се замисли какви му са намеренията на Улвъртън, защото той бе непроницаем.

19

Мина месец от онази нощ, когато Нортуик почти не уби Кайла, а през това време Брет приключи с всички дела, свързани с Лондон. След като си върна документите, той уреди необходимото финансиране и купи една мина в Южна Африка и продаде две от по-непродуктивните мини, придобити от Колби Банинг, които се намираха в Южна Америка. Сега изпълняваше едно не толкова важно задължение, но далеч по-неприятно — трябваше да посети достопочтената вдовица, херцогиня Улвъртън.

Тя го прие в стаята, която ползваше сутрин, изискано облечена, както винаги, и деликатно отпиваща чай от чаша от фин китайски порцелан. Изгледа го неодобрително над ръба на чашата.

— Предполагам, че идвате да поговорим какво решение сте взели за чеиза на дъщеря ми? — промърмори най-накрая. Той отмести поглед от месинговите прибори за камината, които отразяваха весело потрепващите пламъци, и погледна нея:

— Необичайно е студено за сезона тази година, не мислите ли, лельо? Никога не съм виждал толкова студено, влажно лято, дори в Лондон.

— Да, доста е хладно.

Брет леко се усмихна. Ледените нотки в гласа й напълно подхождаха на студа отвън. Като се облегна на камината, той скръсти ръце пред гърдите си: