Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 140

— Знаех си, че така ще мислиш. Това не е вярно, лельо, изобщо не е така. Всичко станало е по моя вина. О, всичко е такава каша…

— Шшт, ma cherie. Почивай сега. Аз ще те пазя. Скоро всичко ще ти изглежда като лош сън — хладните ръце на Селест галеха лицето й, леко разтреперани от вълнение, и тя й говореше на смесица от английски и френски, уверявайки я, че всичко ще бъде наред, че тя трябва да възвърне силите си и да заприлича отново на себе си. — И тогава ще се разхождаме в градината или ще отидем в парка, нали? Разбира се, и ти скоро ще бъдеш щастлива, chere, мисля, че наистина ще бъдеш щастлива.

— О, танте Селест, наистина ли мислиш, че ще бъда? Беше такъв кошмар всичко, което се случи, след като напуснах Индия и папа Пиърс. Май не трябваше да идвам тук, да…

— Не, не, не говори така. Не беше грешка да искаш да възстановиш доброто име на майка си. Може би не намерихме подходящия начин за това, но какъв избор имахме? Права си да искаш да получиш това, което ти се полага и ти бе отнето по нечестен начин. Не, ma belle, не сгреши. Мисля, че сега херцогът разбира това.

— Сигурна ли си? — Кайла се усмихна сънливо и се прозина — лекарството оказваше въздействие и очите й започнаха да се затварят от изтощение. — Херцогът… може би знае, че не съм искала да му навредя, аз исках само… да бъда приета.

— Да, той сигурно знае, малката ми, иначе не би бил толкова търпелив с теб сега. Спи, детето ми, и позволи на изтерзаното си тяло да почива. Спи спокойно, невинно създание, а аз ще бдя над теб.

Кайла се унесе и приспивните думи на Селест постепенно замираха. Сънят й бе спокоен и дълбок без кошмарите, които я измъчваха през последните няколко дни. Селест седеше до нея, огряна от слабата светлина на лампата и размишляваше над съдбата на Фостин Оберже и Едуард Ривъртън и тяхната обречена любов.

Толкова отдавна — време, изпълнено с много разочарования. Какво би казала Фостин, ако можеше да види дъщеря си сега, бледа и крехка, в леглото, където самата тя някога е била.

Да, много години минаха, откакто Едуард я предаде и позволи на родителите си да разрушат живота им. Веднъж бе нарекъл титлата си проклятие — нещастие и болка — съдбата му ги бе отредила по рождение. След всички тези години това проклятие продължаваше да преследва дъщеря му, след като него самия промени и превърна в пречупен от съдбата човек, а принуди невинната девойка Фостин да стане куртизанка и лесна плячка за много мъже.

Селест въздъхна и затвори очи. Часовникът равномерно отброяваше часовете, докато тя седеше до Кайла и мислеше за миналото. Ако имаше начин да помогне на дъщерята на Фостин, трябваше да го направи. Да, няма да позволи Кайла да има същата съдба като майка си и да умре като нея. Улвъртън каза, че ще се погрижи Кайла да се омъжи и тя можеше само да се надява, че ще удържи на думата си.

През последните шест дни Брет Банинг почти не се отделяше от леглото на Кайла и често го виждаше как стои дълго да я гледа със сериозно изражение. Селест се надяваше, че той държи на нея повече, отколкото би си признал. Възможно ли е? Щеше ли историята да се повтори отново? Щеше ли Кайла да стане херцогиня Улвъртън, както за кратко бе и майка й? Животът понякога си прави лоши шеги и по ирония на съдбата всичко можеше да дойде на мястото си. Херцогът не би позволил да бъде манипулиран от титлата или нечии очаквания, както направи това неговият предшественик. Ако той реши да се ожени за Кайла, ще го направи, защото я обича. А обичаше ли я наистина?