Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 139

Тя леко се намръщи:

— Но вие не бяхте там. Аз ви търсих, а вас ви нямаше. Той, графът, каза, че сте тръгнали без мен. Така ли беше?

— Не. Разбира се, че не. Исусе! Да не мислиш, че бих те оставил в това гнездо на мошеници? — Брет се раздразни и рязко положи полупразната чаша на нощната масичка. — Защо, за Бога, тръгна с него? Защото мислеше, че съм те изоставил?

— Не исках да отивам с него. Мислех, че си го изпратил да ме вземе, така ми каза. Когато отидохме отзад и теб те нямаше, той каза, че си ме изоставил и аз трябва да си тръгна с него.

— Не ти ли хрумна да му откажеш?

Заболя я от ироничния провлачен тон на Брет и пръстите й се впиха в гладкия ръб на сатенения юрган:

— Разбира се, че отказах. Но според мен той беше сложил нещо в чашата ми с шампанско, защото главата ми се замая и сигурно съм припаднала за известно време. Когато се събудих… когато отворих очи, бях завързана там… на това зловещо място. О, Брет! Помислих, че ме е убил… — гласът й пресекна въпреки усилията й да запази спокойствие и леглото потъна, когато той приседна до нея и взе ръката й.

— Той почти успя, принцесо. Ако Бари не си беше спомнил това място, където е бил с графа, нямаше да те открием навреме. Оказа се, че бяхме доста закъснели.

След малко тя погледна към него, все още хванала ръката му за кураж:

— Как умря?

— Застрелях го. Нямаше време за нищо друго, въпреки че предпочитах да го дам на Годфри за малко забавление, вместо да умре така бързо. Команчите са виртуози в това отношение.

Тя потрепера от злобната нотка в гласа му, безмилостното изражение на лицето му показваше, че не говори празни приказки. Брет стисна ръката й.

— Трябва да почиваш. Ще извикам Селест да дойде при теб сега. През последните няколко дни се редувахме да стоим до леглото ти.

— Няколко дни! Колко дълго съм спала?

— Шест дни. Лекарят каза, че си загубила много кръв и затова ти даде приспивателно. — Той стана и тя видя, че брадата му е небръсната и очите му са уморени. Успя да й се усмихне леко, едното ъгълче на устните му се вдигна в подобие на предишната му подигравателна усмивка. Изпита удоволствие, когато той се наведе и я целуна леко по бузата. Той се отдръпна малко рязко, сякаш смутен от проявата на нежност.

— Почивай си, принцесо. Ще повикам Селест да постои при теб.

— Брет?

Той спря и се обърна да я погледне:

— Да?

— Ще дойдеш ли да ме видиш отново?

— Разбира се. Сега поспи.

Кайла кимна с глава, без да обръща внимание на пулсирането в главата си, и се отпусна върху възглавниците. Когато вратата се затвори зад гърба му, тя сплете пръсти малко раздразнена, че бе твърде страхлива да го попита дали наистина мисли това, което тя чу в разговора с танте Селест.

По-късно, когато се почувства по-силна, той сам ще й каже, ще й направи официално предложение за женитба. Тя затвори очи и ги отвори чак когато чу Селест да влиза в стаята.

— О, ma pauvre petit, бедното ми дете — изрече Селест, докато приближаваше към леглото. — Не ти бях от голяма полза.