Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 135

Изражението му бе напрегнато и съсредоточено, докато я галеше, и тихо нашепваше почти неразбираеми любовни думи, а гласът му ставаше по-напрегнат и гърлен.

Потреперваща под въздействието на докосванията му, тя отново опита здравината на въжетата, с които бяха завързани ръцете й, и започна да опитва да разплете с пръсти един от възлите. Беше й толкова студено и това правеше почти невъзможни движенията й, за да достигне до края на копринения възел. Това можеше да се окаже единственият й шанс, ако можеше да освободи поне едната си ръка — и да го завари неподготвен.

Изведнъж Нортуик се наведе и неочаквано я целуна, като пъхна език между устните й. Тя почти се задави, но си наложи да не се съпротивлява, като здраво стисна очи, докато той я целуваше. Щом този покварен граф предпочиташе деца, всяко нейно движение можеше да му се стори като ответна реакция и това наистина щеше да го вбеси. Нали каза, че всички жени са мръсници? Тя трябва да се държи като детето, което някога е била, да бъде покорна и уплашена, и послушна, докато измисли начин да се освободи.

И беше много трудно да остане неподвижна, отвратена от ръцете и устните върху нея, които я докосваха на места, където само Брет я бе докосвал… О, Господи, къде се дяна Брет? Защо бе настояла да остане в този хазартен ад, след като видя какви вулгарни хора имаше там? Ревността й, глупавата й ревност при мисълта, че Брет се среща с оперната певица, я накара да направи тази глупост. Неразумна, глупава реакция… не го обичаше. Защо тогава трябва да я е грижа дали е с друга жена? О, защо го последва като… като измамена съпруга, а не случайна любовница, каквато всъщност беше?

Нортуик отново я целуна, като миризмата на кисело вино и тютюн се смеси с влажното зловоние на избата. Тя затвори очи, трепереше, докато той се движеше надолу — влажните му устни върху гърлото й, студената й гръд, после корема. О, Господи, не можеше да издържа повече — ако продължи да я насилва още повече, отколкото сега…

В ушите й забуча, чу шум от морски вълни и Кайла се съсредоточи върху този звук вместо върху действията на графа, като се опита да забрави всичко, остана само желанието да се махне далеч оттук. Отчаяна, тя си наложи да се контролира, крепеше я мисълта, че бурна реакция, от нейна страна, само ще провокира Нортуик. Трябва да остане силна, трябва да се концентрира и да се опита да избяга. Нямаше кой да й помогне. Оставаше й само здравият разум да й подскаже как да се измъкне от ръцете на този луд.

Но как? Как можеше да успее, след като бе завързана толкова здраво? Трябваше да намери начин да го накара да освободи ръцете й, поне тях. Но положението бе толкова деликатно. Внимателно, бавно, тя отвори очи, за да погледне към графа, той също вдигна глава към нея — очите му бяха като стъклени — беше като в транс. Този мъж беше луд, напълно луд, а тя зависеше единствено от волята му. Господ да й е на помощ…