Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 134

Беше очевидно, че Нортуик е луд, загубил е разума си и е напълно решен да я унищожи. Трябва да намери слабото му място, да се опита да го омилостиви по някакъв начин, иначе ще загине в тази ужасна, мрачна гробница.

— Милорд… — Кайла млъкна, облиза устни и се опита да говори по-силно с разтреперания си глас. — Милорд, може би няма нужда да ме връзвате. Кажете ми какво искате, и тогава няма да бъда така изплашена.

— Искам подчинение — Нортуик се усмихна и дрезгавият му глас застърга тишината, докато той стоеше надвесен над нея: — Пълно подчинение, пълно отдаване, като послушно дете. Утешително е наистина, че децата могат да бъдат толкова доверчиви и възприемчиви. Само когато пораснат и се научат да бъдат коварни, омразни същества, измамни и манипулиращи, о, да, виждам, че започваш да разбираш.

Докато говореше, започна да я съблича — коприна и сатен пращяха в ръцете му, а Кайла се опита да не мисли за отвратителното усещане, което изпитваше от ръцете върху тялото си. От време на време я милваше, докато махаше дрехите й, като през цялото време й говореше с този особен зловещ глас. Тя потръпна от студения въздух и стисна зъби, когато Нортуик започна да разучава тялото й с леки настойчиви докосвания. Напълно съблечена, сега тя бе в ръцете му, а под нея лежаха остатъците от дрехите й… Очите му я поглъщаха, докато ръцете му галеха гърдите, корема, бедрата й.

Графът промърмори дрезгаво:

— Толкова силно те желаех тогава: чистата, неопетнена дъщеря на уличница, предназначена за мен, да я моделирам, да я формирам такава, каквато желая да бъде, сладка и чиста, и непорочна… Но тя ми отказа, кучката. Тази златокоса френска мръсница… Заклех се, че ще те имам все някога. И после тя те отведе от Лондон — той вдигна глава, а чертите му бяха разкривени от гняв. — Търсих те седмици наред, докато разкрих предателството й. Проклета да е, нямаше да те нараня. Исках само да те предпазя да не станеш като нея, като всички останали мръсници, които ходят по тази земя, съблазнявайки мъжете… Знаеш ли, че бях готов всичко да ти дам? Исках само да те държа в ръцете си, да те докосвам, ах, прекрасна невинност, свежа и чиста, с толкова красива руса коса. Никога не срещнах друга като теб, въпреки че през всичките тези години не преставах да търся. Претърсих цял Лондон и не открих такова съвършенство… И сега, когато най-сетне те намерих, Улвъртън вече те беше унищожил. Унищожил… но ще си плати за това.

Гласът му замря. Тя искаше да се свие и отдръпне, но се наложи да остане спокойна и тиха под ръцете му, усетила, че всяка съпротива, от нейна страна, ще бъде обуздана. Затова ли предпочиташе деца? Може би по-лесно можеше да ги накара да замират от ужас и покорно да се оставят в ръцете му за неговите перверзии…

Ръцете я боляха от това неудобно положение над главата й. Унижението да бъде така разголена и беззащитна в ръцете му бе почти толкова силно, колкото усилието й да лежи, без да помръдне, докато той докосваше най-интимни части от тялото й. Все още не й беше ясно какво очаква от нея освен подчинение, защото не направи опит да я изнасили, само я докосваше.