Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 107

Очите му леко се присвиха:

— Много по-умна си, отколкото предполагах. Какво неудобство. Може би просто искам да вдигна цената ти. Да те издържам, се оказа много скъпо задължение. Лакеят чака, малката. Време е да влезем в операта?

Трудно бе да се въздържи да не го наругае, но забеляза любопитните погледи на някои хора от тълпата пред Кингс Тиътър. Боже мой, имаше толкова много хора! Цяла редица карети и елегантно облечени членове на висшето общество бяха задръстили Хай Маркет. Когато застана пред огромната аудитория, водена от Брет, тя осъзна треперенето в коленете и нервното присвиване в стомаха й. Наложи си да вдигне високо брадичка. Никой няма да забележи колко е нервна — няма да позволи това. Защо да им доставя такова удоволствие?

Странно, но Брет служеше като защитна стена и отбиваше любопитните погледи, отправени към нея. Тя подхвана краищата на пелерината си и се загърна плътно, доволна, че закрива половината от дръзката й рокля. Всичко би дала да може да се махне оттук. Усещаше окуражаващото топло присъствие на Брет. Стройната му фигура бе облечена в черен официален костюм, с перфектно ушити фрак, жилетка и панталон. Снежнобяла риза с елегантен нагръдник подчертаваше красивото му смугло лице. Той бе арогантно красив. Мъж, който бе проследяван от женските погледи — повечето от тях ехидно хвърляни зад гърба му, а някои през изкусно премрежени мигли. Ако не й бе толкова омразен, може би в един момент би допуснала, че е влюбена в него.

В края на краищата той я караше да губи дъха си в очакване особено когато я погледнеше с полупритворени очи и иронична усмивка, така провокираща и толкова характерна за него… Понякога, когато я докосваше и шепнеше нежни думи в ухото й, тя забравяше, че това са само думи, произнасяни в забравата на страстта, и почти можеше да повярва, че е неговата любов, и той наистина я обича. Това бе глупаво, разбира се, и тя го знаеше и признаваше истината, когато той си тръгнеше или заспиваше до нея. И все пак съществуваха тези кратки моменти на сляпа надежда за по-добър живот, които я караха да става неспокойна и несигурна. И ядосана, признаваше това.

Нищо в живота не протече така, както си го представяше, когато беше малка и плуваше по гръб в реката и мечтаеше за бъдещето си. Сякаш бе изминал цял един живот. Ставаше дума за друг свят и със сигурност за друго момиче. Сега тя плуваше в едно враждебно море, загубена в бурята, нахлула в живота й, без да знае на кого да има доверие и как да продължи напред.

— Ваша светлост — прошепна женски глас и Кайла се обърна, за да види как контеса Гренфилд сияеше. — Не знаех, че се интересувате от опера.

— Имам разностранни интереси, милейди — Брет дръпна Кайла към себе си, докато тя не застана под светлината на висока лампа. — Познавате ли мис Ван Влийт?

За миг погледите на Кайла и лейди Гренфилд се срещнаха, после контесата отвърна поглед и рече студено:

— Не. Извинете ме, ваша светлост. Може би друг път ще поговорим.

Бяха я отхвърлили, студено и убийствено, и лицето на Кайла пламна. Котка. Те бяха се срещали и преди, въпреки че бяха минали почти три месеца, и тогава лейди Гренфилд се държа много мило. Възмутително. Репутацията на контесата далеч не беше безупречна. Някои от по-лицемерните височайши вдовици в доброто общество я смятаха за малко „нетърпелива“ и точно тя да презре Кайла по този начин беше направо вбесяващо. Също като лейди Мелбърн имаше доста деца от различни бащи и въпреки това си позволяваше да я пренебрегне по този начин!