Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 108

Лейди Гренфилд не бе единствената, която се отнесе с Кайла по този начин. Нито една от дамите, по-рано нейни компаньонки на соаретата, домакини по време на следобедния чай или гостенки на Лейди Ръштън, не проговориха на Кайла. След първия шокиран поглед те започваха да се държат така, сякаш тя не съществува.

Мъжете обаче не страдаха от подобни скрупули и говореха с нея, макар че тя предпочиташе да не го правят. Ехидните погледи и забележки бяха достатъчни, за да я държат в напрежение. Войнствено настроена, Кайла отговаряше на поздравите им, без да ги погледне, като оставяше погледите и думите им да се изливат покрай нея, сякаш това не я засяга.

Измина цяла вечност, докато се доберат до ложата, която бе резервирал Брет. Елегантна кутийка, облицована с кадифе и обзаведена с плюшени столове, обърната към сцената долу. Брет дръпна назад входните завеси и я въведе в покритото с килим помещение, което миришеше на свещи и застоял парфюм. Задната част тънеше в мрак и тя спря за момент, докато очите й свикнат с тъмнината. Ложата на Улвъртън бе близо до сцената — ако протегнеш ръка, можеш почти да я докоснеш. Най-ниската от петте в реда, тя имаше най-добра видимост в цялата зала. Местата за публиката бяха разположени във формата на гигантска подкова и залата имаше претенциите да бъде призната за най-голямата оперна зала в цяла Англия. Кайла помисли, че това сигурно е вярно. Освен петте редици с ложи и партера имаше огромна галерия, която побираше внушителната цифра от три хиляди и триста души. Толкова хора, събрани само в една сграда, и всички те обсипани с блестящи бижута и титли. Те идваха тук, за да се покажат пред обществото и да огледат останалите, както и да видят поредната оперна постановка.

Високият таван бе живописно покрит с разнородни фрески, ярко позлатени. Долу в редиците на оркестъра се чуваха нестройни звуци на цигулка и корна. В настъпилата тишина звучаха приглушени разговори и нисък смях. Брет я побутна напред към осветената зона в ложата и тя инстинктивно вдигна брадичка, усетила погледите. Въпреки явното й нежелание да махне пелерината си, Брет внимателно я свали и постави на един стол. Дръзката рокля остана единственото й облекло.

Шумът на коприна и сатен показа, че много погледи са насочени към тях. Внезапното заглъхване на смеха и силният шепот наоколо свидетелстваха, че има и такива, които намираха появата й в Кингс Тиътър за доста забавна. Това в крайна сметка бе нейният дебют в обществото, след като Брет я отведе демонстративно пред очите на всички от бала у лейди Сефтън. Без съмнение това бе дало повод за много клюки и слухове по неин адрес.