Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 109

Искаше й се да не беше идвала, да не беше срещала никога Улвъртън и най-вече — гореше от желание да се махне, колкото може по-скоро, от Англия. Да се върне в Индия — при папа Пиърс. За нея нямаше значение, че не им стигат средствата, и тя едва ли щеше да намери добра партия. Ако бе останала там, щеше да запази самоуважението си и уважението на другите, а ето я сега — обект на злобни клюки, и то тук, в операта, невинно светско събитие.

А Брет със сигурност е знаел, че така ще стане, иначе не би я довел тук. Защо я измъчваше така, проклет да е! Какво искаше да постигне с това?

После реши, че ще научи отговора, защото чу зад гърба си как някой дълбоко се изкашля и ентусиазиран глас пожела да бъде представен на прекрасното създание, имало късмета да попадне в ръцете на Улвъртън.

— Улвъртън, това ли е красивата дама, за която напоследък доста се шуми? Дето си я откраднал на бала у лейди Сефтън? Бога ми, тя е прекрасна. Погледнете я, удивителни форми, Улвъртън, прекрасни.

Поруменяла от притеснение, Кайла гневно се обърна да бъде представена на негово височество, херцог Къмбърланд. Петият син на крал Джордж бе считан от мнозина за зъл безцеремонен простак. Ако не беше от кралско потекло, без съмнение щяха да го смятат за напълно недостойна личност. И все пак той беше син на краля и брат на регента. Това принуждаваше хората да го търпят, макар и неохотно.

Усмивката на Кайла бе скована и неестествена, но тя бе решила да не издаде какво чувства в момента. Особено пред този ужасен херцог, с нашарено от белези лице и едно око, впито любопитно в нея. Погледът му бе прикован към гърдите й, покрити с тънка коприна над бежовия сатен, която трептеше от всяко нейно движение, и не оставяше почти нищо на въображението. Тя усещаше ироничния поглед на Брет и успя да кимне студено за поздрав.

— Ваша светлост, за мен е чест.

— Боже, та тя е прекрасна! — Къмбърланд се шляпна по бедрото и Кайла реши, че никога не е срещала по-недодялан мъж, още по-малко отговаряше той на очакванията за него като брат на регента. — Да, виждам какво те е привлякло в нея — продължаваше херцогът. И брат ми със сигурност ще я намери за привлекателна. Но, разбира се, вие осъзнавате това, нали?

Забележката наистина бе много откровена. Кайла долови подтекста в думите и вдигна поглед. Брет се усмихваше, невъзмутим и недосегаем, сякаш това бе напълно в реда на нещата, фалшив херцог, помисли тя неочаквано, узурпирал титлата, без изобщо да го е грижа за нея. О, да, тя бе чувала презрителните му забележки за титлата и думите му към Годфри, че горещо желае да се върне в Америка. Как й се искаше да го направи и да я остави на мира, вместо да я мъкне със себе си — да я показва по този начин! Какви бяха намеренията му? Тя знаеше, че има нещо — че Брет има някаква скрита цел, заради която я доведе на опера. Да не би да си мисли, че ще стои като кукла на конци и ще му позволи да й налага волята си? Ако е така, скоро ще разбере каква грешка е допуснал.