Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 105

— Какво откри в Лондон?

— Каквото очаквах — челюстите му се стегнаха. — Документите за сребърните мини наистина са в ръцете на Нортуик. Негодникът сигурно ги носи до сърцето си, защото моите агенти не можаха да ги намерят. Проклет да е, ако ги занесе в регистратурата, може никога да не ги видя повече. Или ако все пак успея, ще отнеме много години след оспорване на собствеността по юридически път и през цялото това време среброто ще си седи неизползвано. Исусе! Все още е загадка за мен как е разбрал за тях. Те не би трябвало да се намират на този кораб. Някой, на когото имам доверие, ме е предал. Само да разбера кой… — не довърши. Годфри знаеше какво ще се случи, когато той открие предателя, продал документите на Нортуик. Ако имаше късмет, щеше да умре бързо. Но, за Бога, той бе склонен да го унищожи бавно, както го правеха команчите, и да го накара сам да пожелае смъртта си, дълго преди да е настъпила. Той погледна нагоре към Годфри и по очите му разбра, че му е напълно ясно какво има предвид.

Като вдигна рамене, Брет се загледа в огъня.

— Всичко по реда си. Когато си взема документите, ще се разправя с Нортуик и след това ще открия кой ме е предал.

— Не искам да съм на негово място, когато го намериш. — Годфри спокойно издържа погледа на Брет. — Дали е просто съвпадение, как мислиш? Или Нортуик го е организирал?

— Ще разбера, когато открия човека. Научих много любопитни подробности за живота на лорд Брейкфилд. Явно кражбата е от по-леките му престъпления. Има склонност към невръстни момиченца — съвсем малки. Този негов порок може да го провали, ако мога да уредя това.

— Сигурен ли си в това?

— Един свидетел е готов да потвърди. Така смъртта ще стане по-желана за Нортуик.

Годфри сви едното ъгълче на устните си:

— Разбирам, явно всичко си премислил. Възможно ли е този свидетел да е мис Ван Влийт?

— Не. Но някога е била една от неговите… — той млъкна и довърши с мрачно изражение — жертви, ако информацията ми е вярна.

— Аха, сега има две причини да искаш възмездие.

Брет го погледна за момент:

— Да, правилно си разбрал, но не влагай повече смисъл от необходимото. Що се отнася до Кайла, възмутен съм, че се е възползвал от нея, когато е била съвсем малко дете.

Годфри се усмихна и Брет раздразнен присви очи. Да върви по дяволите. Да мисли каквото иска, няма значение. Това, което имаше значение, беше Нортуик да си получи заслуженото.

Светлините на града проблясваха по улиците, все още влажни от дъжда, и отразяваха смътни многоцветни дъги, когато каретата на херцога най-сетне спря. Кайла с мъка запазваше самообладание. Оказа се трудно, много по-трудно отколкото очакваше, когато Брет настояваше да го придружи в Лондон. Защо го правеше? Какво се надяваше да докаже? Достатъчно неприятна бе ледената му учтивост към нея, откакто се върна оттам. В кавалерските му жестове се таеше скрита хладина и твърдост, които я караха да скърца със зъби, защото в привидното му хладнокръвие явно имаше скрит умисъл. Без съмнение това зад тази фасада никак нямаше да й хареса.