Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 104

— Утре, малката ми — меко каза той, — ще отидем в Лондон. Там по това време на годината е много оживено. И някои мои познати жадуват да се запознаят с най-новото ми завоевание. Мисля, че това ще те поразсее.

Тя го гледаше, без да реагира. Алабастровата й кожа изглеждаше леко порозовяла и сякаш отразяваше спокойната светлина на лампата. Той пое брадичката й в дланта си, загледан в лицето й, но тя сведе поглед, за да скрие очите си. Наведе се и целуна устните й, студени като на каменна статуя. Струваше му доста усилия да не продължи, докато тя не отговори на целувката му. Но се отдръпна от нея и произнесе спокойно и овладяно, сякаш не изпитваше никакви чувства:

— Лека нощ, малката ми. Ще тръгнем рано сутринта.

Когато затвори вратата след себе си, осъзна, че тя не отговори на нито един от последните му въпроси.

Нетърпелив, Брет слезе долу в малкия салон, наля си бренди и отпиваше бавно глътка по глътка, докато чакаше завръщането на Годфри. Няма съмнение, че щеше скоро да се появи. По непонятни причини Годфри бе взел Кайла под своя закрила и ще побърза да се увери, че с нея всичко е наред.

Очакванията му се оправдаха, защото Годфри пристигна и намери Брет в салона. Затвори вратата и застана пред камината зад стола, където Брет пиеше втора чаша от първокласния френски коняк.

— Надявам се, че мис Ван Влийт вече спи спокойно.

— Наистина, приятелю, толкова си прозрачен — Брет постави гарафата на лакираната с черен японски лак масичка и стана, после се облегна на камината, намръщено загледан в предания си приятел и кръвен брат. — Защо толкова се тревожиш дали спи спокойно, или не съм се отнесъл с нея така, както би трябвало?

Лицето на Годфри с цвят на бронз бе безизразно, но гласът му прозвуча рязко:

— Ако се отнасяше с нея така, както би трябвало, сега тя трябваше да е в Лондон с кръстницата си. Необходимо ли е да я въвличаш във всичко това?

— Откъде си сигурен, че го правя? Може би възнамерявам да я върна на живописната маркиза Дю Боа.

— Не, нямаш такова намерение. Ранното ти завръщане означава, че нещата не са протекли според твоя план и смяташ да използваш мис Ван Влийт като примамка. Прав ли съм?

Брет се усмихна леко и поклати глава:

— Толкова си проницателен, приятелю. Не би ме учудило, ако успееш да се издигнеш до най-висшите етажи на властта, само да не беше човек на честта.

— Ако си приключил с обидите, моля, отговори на въпроса ми.

— Да, смятам да използвам нашата красива гостенка като примамка, както предположи — той потри с длан челюстта си, загледан съсредоточено в Годфри. — В известен смисъл, тя няма да пострада. Когато постигна целите си, ще й заплатя добре и ще я върна на кръстницата й. Това достатъчно ли е, за да те направи щастлив?

Годфри вдигна рамене:

— А ти ще бъдеш ли?

— Какво искаш да кажеш, по дяволите?

— Че не си толкова безразличен към прелестите на дамата, колкото би искал.

— Проклет да си. Тя може да е средство за постигане на желания от мен резултат, както казват: „С един куршум — два заека“. Мога да се освободя от прелестите й и същевременно да се освободя от настоящата заплаха. Това е един перфектен план.