Читать «Светлината на Мрачни» онлайн - страница 7

Може би бях луд. Времето ми беше напълно заето, от техническа гледна точка. Но да се озовеш толкова близо и накрая да видиш как всичко избухва в пламъци — струваше си риска. В крайна сметка, щяха да са необходими години, за да се възпроизведе опитната ми постановка тук. Долината беше,своего рода, игра на природата, случайно място, възникнало след милиони години еволюция, всичките сгъстени с помощта на наука, която не бях почнал дори да разбирам, в десетилетие и нещо. Работех и чаках.

Звънецът за посетители се обади.

Този път не валеше, дори облачната покривка показваше първите признаци на разкъсване от месеци насам. Но тя, въпреки всичко, влетя като че бурята отново я тласкаше.

— Трябва да се махаш, — каза — На прага е! Всеки момент може да…

Аз я зашлевих.

Тя прикри лицето си и стоя около минута изправена, треперейки.

— Добре. Бях изпаднала в истерия, — каза — но е истина.

— Разбрах още първия път. Ти защо още се мотаеш тук?

— — Много добре знаеш, по дяволите.

— Кажи го. — изрекох и я заслушах с внимание.

— Заради теб, естествено! Тръгвай! Веднага!

— Почти съм готов, — казах — тази нощ или утре, най-вероятно. Прекалено близо съм, за да се предам.

— Помоли ме да се оженя за теб, — каза — Добре. Ще го направя, ако в този момента си грабнеш четката за зъби и се махнеш оттук.

— Преди седмица може би щях да кажа „Да“. Но не и сега.

— Последните кораби тръгват. В момента на Мрачни има не повече от сто човека и те също ще са си тръгнали преди залез слънце.

— Как ще заминеш след това, дори и да решиш.

— Няма да бъда забравен. — казах.

— Да. Вярно е. — Тя се усмихна накриво. — Последната совалка ще направи проверка преди излитане. Компютърът ще сравни списъка на евакуираните с директорията на Мрачни. Ще изскочи твоето име и ще изпратят долу специална совалка-търсач, специално за теб. Това ще те накара да се чувстваш важен, нали? Наистина търсен. След което ще те натоварят и ще те откарат, независимо дали си готов и точно така ще стане.

— Дотогава може да съм се сдобил с отговора.

— А ако не си?

— Ще видим.

Подадох и носната си кърпичка и я целунах, когато го очакваше най-малко — докато си издухваше носа — което я накара да изцапа ботуша си и изтръгна от устата й съвсем неженствена приказка.

След това. — Добре. Ще стоя с теб, докато дойдат да те вземат. — каза — Някой трябва да се грижи за теб, докато изпратят конвой.

— Сега трябва да отида да погледна един разсад, — казах — Извини ме. — и нахлузих високите си ботуши, премятайки на рамо харпуна, докато излизах.