Читать «Светлината на Мрачни» онлайн
Роджър Зелазни
Роджър Зелазни
Светлината на Мрачни
В духа на това, което казах в предишното си есе — че ми е практика да изваждам някои неща от по-дългите си писания, показвайки нещо в определени детайли за главния герой, нещо на което може да се позова или може да не се позова в самата история — смятам, че тук трябва да включа историята „Мрачна светлина“, извадена от Островът на мъртвите, за да покажа какво съм имал предвид. Тя е, разбира се, друга вариация на начина, по който историите идват на бял свят.
Точно на дясното си рамо, подобно генерал, Орион носи звезда. (Има още една и на лявата си мишница, но в името на асоциацията която това предизвиква, моля забравете.)
Магнитуд 0,7, гледан от Земята, с абсолютен магнитуд — 4,1; звездата е червена, променлива и свръхгигант; звезден клас М, отдалечена от Земята приблизително на 270 светлинни години, температура на повърхността около 3000 градуса по Целзий; А ако сте гледали по-отблизо през някое от онези защитни стъкълца, трябва да сте забелязали и наличието на известно количество титаниев окис.
Генерал Орион трябва да е носил това нещо с известна гордост, защото то бе напуснало съзвездието преди доста време и понеже представляваше една много, ама много голяма звезда, а и защото мозъкът на военния просто е така устроен.
Бетелгойзе, това е името на звездата.
И така, имало едно време, едно мръсно и мъртво парче скала, кръжащо на голямо разстояние около тази чудовищна червена гордост на Орион, навъртащо една местна година за повече от цял човешки живот, което парче едва ли някому би хрумнало да удостои с името свят. Едва ли, казвам. Но неведоми са действията и мислите на правителствата. Вземете например Земята…
Било решено — когато големите организации не искат да прехвърлят отговорност върху един единствен човек, те имат склонността да стават съвкупно обективни и да ръсят „отговорност“ на поразия — поради недостига на използваеми светове било решено, че това парче скала би могло, евентуално, да даде лептата си по някакъв начин.
И така, свързали се те с Франсис Сандоу и го попитали дали ще стане и той им отвърнал, „Да“.
След това го попитали колко ще струва, той и това им казал и те вдигнали ръце, след което посегнали да затворят куфарчетата си.
Но, дори да се абстрахираме от това, че бил единствения в бизнеса конструктор на хуманнопригодни светове, Сандоу не се бил станал един от най-големите местни богаташи благодарение на наследство или късмет. Той им отправил предложение, те го приели и ето как се родил Мрачни
Нека ви разкажа сега за Мрачни, единственият обитаем свят в системата на Бетелгойзе.
Оскъдни подобрения върху голото парче скала, това е то Мрачни. Сандоу заформил около него атмосфера против мъртвата му воля, атмосфера пълна с амоняк и метан. След това направил с помощта на кислород и въглерод ужасяващи неща с нея; и възникнали ураганни ветрове. Той знаел как да ускорява нещата, а пък физиците от Земята го предупредили, че ако не внимава, ще се озове с астероиден пояс в ръцете. Той им казал, доколкото разбрах, че ако това се случи, ще го сглоби и ще почне наново — но, че това просто няма да се случи.
