Читать «Светлината на Мрачни» онлайн - страница 6

Натъпках лулата си и я запалих.

— Ожени се за мен, — казах тихо, — и ще ти построя дворец, и ще ти купя рокля за всеки ден от годината — без значение колко е дълга годината, в която и система да отидем.

Тогава тя се усмихна.

— Наистина ли го мислиш?

— Да.

— Да, но ти си крал, ти…

— Ще се ожениш ли за мен?

— Не. Благодаря. Знаеше, че точно това ще кажа.

— Да.

Допихме кафетата си, изпратих я до вратата и не направих опит да я целуна. По дяволите, в устата ми имаше лула, а за какво друго служат лулите.

Този следобед убих петнадесетметрова водна змия, която смяташе, че блестящият инструмент, който носех в лявата си ръка изглежда ужасно апетитен, както и самата ми лява ръка и останалата част от мен. Изстрелях в нея три стрели с харпуна и тя умря, мятайки се прекалено дълго в агония, при което унищожи някои важни неща, които отглеждах. Роботите се заеха педантично с работата си, а след това същото сторих и аз. По-късно я измерих и по този начин установих, че е петнадесетметрова. Приятно е да работиш с роботи. Гледат си работата и никога не искат нещо да ти кажат.

Миналата вечер поправих радиото, но по всички честоти се тревожеха за желязото, така че аз го изгасих и попуших лула. Ако беше казала „Да“, щях да го направя.

През последвалата седмица разбрах, че Сандоу пренасочва всичките си търговски кораби в околността, за да помагат в евакуацията, и че е изпратил и други от по-далеч. Можеше да го предположа и без да го чувам. Можех да предположа и какво говорят по адрес на Сандоу, все същите неща, които казват по адрес на Сандоу: Вижте го този, живял е толкова дълго, че се бои от собствената си сянка. Вижте го, най-големият богаташ в галактиката, параноик, хипохондрик, зазидал се е в крепостта си и светът е негов, излиза навън само след най-сложни предпазни мерки — богат, силен и подлец. Талантът му надхвърля всичко в тази област. Подобно Господ, той може да построи свят и да го оформи и насели, което и прави. Но съществува едно единствено нещо, което обича: живота на Франсис Сандоу. Статистиците се опитват да му обяснят, че трябва да е умрял преди доста време, а той принася вероятностни събития пред олтара на статистиката. Аз смятам, че всички легенди ходят с неизлъскани патъци. Жалко — казват, че някога е бил страхотен мъж.

И такива работи говорят всеки път, когато се спомене името му.

Евакуацията бе методична и впечатляваща. В края на двете седмици на Мрачни имаше четвърт милион човека. След това започнаха да пристигат големите кораби и в края на третата седмица бяха останали 150 000. След това се появиха останалите големи кораби, а се върнаха за втори курс и някои от първите. В средата на четвъртата седмица имаше 75 000, а в края й не беше останал почти никой. По улиците стояха празни коли, разни инструменти лежаха там, където са били захвърлени. Изоставени проекти бръмчаха и трещяха в пустошта. Вратите на магазините стояха незаключени и стоките все още висяха на касите и пълнеха щандовете. Местната фауна подивяваше, и ми се налагаше да застрелвам по нещо всеки ден. Совалка след совалка разкъсваха небето и потъваха в облачната пелена, отнасяйки чакащите хора към невидимите огромни кораби, обикалящи около света. Домове стояха изоставени, на масите им все още имаше ядене. Всички църкви бидоха одържавени набързо, а светините им качени на корабите. Вземахме проби денонощно, роботите и аз, а аз анализирах и пиех кафе, и подавах данни на компютъра, и очаквах да ми даде отговор, но той не ми даваше. Все като че ли му трябваше още една троха информация.