Читать «Моя диодна лейди» онлайн - страница 8

— Нещо ми убягва…

— А ако предположим, че нанесеш удар преди конференцията или след нея?

— Звучи прекрасно, Макси, но само ако 5000 беше един обикновен компютър за разрешаване на проблеми. Малко ме е страх от тази машина. Соня Кронщад не е некадърница. Ами ако е възпроизвела твоя широкоспектърен подход към определянето на проблемите, и това чудовище с наднорменото тегло може да предефинира проблемите, в процеса на работата си? Не по толкова елегантен начин като теб, естествено! Или ако приемем, че Соня сама се е сетила да погледне нещата от този ъгъл и въпросът не стои така, както ти предполагаш?

— Тя каза, „…всяка възможна кражба, която би възникнала по време на конференцията.“ Обзалагам се, че това е начинът, по който го е програмирала. Вероятностите са на наша страна.

— Не искам да залагам толкова много.

— Добре тогава. Недей. А какво ще кажеш за това? Ще го планирам за след конференцията. Конференцията е със свободен вход, така че ние ще я посетим. Не могат да те изхвърлят, освен ако не им създаваш неприятности. В статия от вчерашния вестник се твърдеше, че Сийкфакс 5000 е програмиран да играе шах и може да победи всеки играч-човек. Ще играе с местните шампиони и с всеки друг, който прояви интерес, като дъската и фигурите си ги носи всеки участник. Иди да купиш един шахматен комплект. Ще ме вземеш със себе си и ще ме държиш включена. Повтаряй всеки негов ход на глас и аз ще му изиграя на този 5000 една партия. От играта му ще екстраполирам нивото на възможностите му за решаване на проблеми. След играта ще те уведомя дали ще можем да изпълним плана си.

— Не, не ставай глупава! Как ще го разбереш само от една партия шах?

— За да се разбере е нужна машина, Дани и не ставай ревнив. Ще направя само това, което е необходимо, за да получа необходимата ми информация.

— Кой е ревнив? Аз разбирам от компютри и не виждам как ще разбереш нещо по този начин.

— Има една точка, Дани, в която науката свършва и започва изкуството. Точно тази е точката. Остави това на мен.

— Добре. Вероятно ще съжалявам, но ще го направим по този начин.

— И не се притеснявай, Дани. Мога да изчисля всичко.

* * *

Ето това беше причината в последния ден на конференцията да се появи мъж в тъмен костюм, понесъл куфарче от крокодилска кожа и комплект за игра на шах, със слухов апарат в лявото ухо.

— Това е най-голямата стереоуредба, която съм виждал. — казах на Соня, която го програмираше да поеме десетината или единадесет играчи седнали зад игралните маси. — чувам, че тази твар играела шах.

Тя ме погледна, след това погледна встрани.

— Да. — каза.

— Искам да играя.

— Носиш ли си шах? — виждах, че хапе устната си.

— Да.

— Седни тогава зад онази празна маса и нареди фигурите. Ще дойда след малко. Аз местя фигурите от името на машината. Кои искаш белите или черните?

— Белите. Ще нападам.

— Направи тогава първия ход. — Тя се отдалечи.

Поставих Максин на пода до масата, разтворих дъската и извадих фигурите. Наредих ги и цъкнах с език в знак, че съм готов. — Пешка на е4. — каза Максин.