Читать «Моя диодна лейди» онлайн - страница 12

— Да те вземат дяволите. Пак ще те победя! — Успях да забавя още малко и точно преди положението да стане неконтролируемо, отворих шофьорската врата и скочих. Ударих се в тревата и се изтъркалях по някакъв склон.

Мисля, че допълнителните дрехи, които бях навлякъл омекотиха удара до известна степен и вероятно това ме спаси; но точно преди катастрофата, докато камионът все още беше в обхват, чух гласа на Максин: — Аз написах края, Дани — по начина, по който трябваше. Казах ти, че мога да изчисля всичко. — Сбогом.

Докато лежах там, чувствайки се като прегъната, пробита, усукана и по всякакъв начин малтретирана перфокарта, и чудейки се дали приличам повече на Пигмалион или на Доктор Франкенщайн, отгоре на магистралата долетя скърцане отрезки спирачки.

чух, че някой се приближава и първото нещо, което видях, извръщайки глава, бяха носовете на чифт бели сандали, намиращи се приблизително на сто петдесет и седем сантиметра по-долу от очи с цвят на кленов сироп.

— Максин победи проклетия ти 5000. — поех си въздух. — Тя беше в куфарчето. Тя подари този мат на машината ти… Но ми изигра двойна игра… Тя планираше всички обири и тя планира всичко, което току-що се случи…

— Бива си те да мамиш жени, — каза тя. Докосна скулата ми. Опипа ме за счупени кокали, не намери.

— Обзалагам се, че двамата можем да направим дяволски компютър. — казах й.

— Мустакът ти се е изкривил. — каза. — Ще го оправя.

Информация за текста

Roger Zelazny

My Lady of the Diodes, 1970

Публикация: ИК „Бард“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2272]

Последна редакция: 2006-12-21 21:49:43