Читать «Моя диодна лейди» онлайн - страница 6

— Значи затова извършваш тези кражби?

— Сийкфакс ми дължи два милиона сто тридесет и три хиляди и четиристотин и петдесет долара.

— Толкова много? И откъде знаеш?

— Като акционер имам право на преглед на счетоводните книги. Изчислих тази сума въз основа, на нарастването на дивидентите от акциите ми след като бяха въведени в употреба моите идеи. Но и това е много евтино. Произведенията на изкуството са безценни.

— Няма кой друг да е бил, освен теб, Дани. Видях онази електронна ключалка. Ти си я конструирал. На нея буквално стоеше подписът ти. чух колко огорчен си бил след делото, как си се заклел, че ще стъпиш на краката си…

— Е, и? Какво си седнала да ми разправяш догадките си? Разполагаш ли с нещо, което ще издържи в съда?

— Още не.

— Какво искаш да кажеш с това „още“?

— Дойдох тук преди да започне конференцията, защото знаех, че ще си в града и ще планираш сегашния обир. Дойдох, за да те предупредя, защото не искам да отидеш в затвора. Няма да понеса да бъда отговорна за това създателят на 9310 да се озове зад решетките.

— Като отдадем дължимото на това, че догадките ти са верни до една, как би могла да бъдеш отговорна за подобно нещо?

— Защото аз конструирах Сийкфакс 5000, — каза тя, — а в него са заложени всички известни факти относно Денвър и относно теб. Това не е прост склад за факти, Дани. Той е съвършеният детектив обработваш данни. Убедена съм, че ще може да екстраполира всяка възможна кражба, която би възникнала по време на конференцията, а оттам и да вземе мерки срещу нея. Няма вероятност да успееш. Ерата на изпечения криминален тип отмина, след като в играта влезе IDP.

— Ха! — казах.

— Не си ли достатъчно богат, за да се пенсионираш?

— Разбира се, че съм богат. — казах, — Но не е там работата…

— Разбирам мотивите ти, но моята работа е да не можеш да надхитриш 5000. Нищо не може да го надхитри! Дори ако отново изключиш електрозахранването, 5000 има вградено самозахранване. Каквото и да направиш, той ще изчисли незабавна контрамярка.

— Върни се в Сийкфакс, — казах, — и им кажи, че не ме плашат никакви бабини дивитини за някакъв компютър-детектив. Докато участват в изложения и конференции, ще трябва да са подготвени психически да понасят загуби. И също, че няма да приема нищо.

— Това не са бабини дивитини, — каза тя накрая, — Аз сътворих това нещо! Знам какво може да прави!

— Някой ден ще те запозная с Максин, — казах, — която ще те запознае с мнението си за някакъв триста и двадесет килограмов детектив.

— Коя е Максин? Приятелката ти или…

— Просто сме добри приятели, — казах, — но тя навсякъде идва с мен.

Тогава тя се облече бързо и след минута чух вратата да се хлопва.

Бръкнах под леглото и включих на звук.

— Максин, бейби, чу ли това? Машината, която ще крадем, щяла да ни хване.

— И какво от това? — каза Максин.

— Това е положението, — отвърнах, — Всичко, което може да прави тя, ти го правиш по-добре. Триста и двайсет кила! Пфу!