Читать «Моя диодна лейди» онлайн - страница 4

— И дума да не става!

— Защо? Да не мислиш, че не мога да го планирам?

— Усложненията са…

— Ти ме конструира, за да предвиждам всички възможности. Не се притеснявай. Само ми дай информацията, която ти искам.

— Ще го обмисля малко по-късно, бейби. Извини ме, но смятам да отида да вечерям.

— Не прекалявай с пиенето. Имаме да говорим много.

— Разбира се. До скоро.

Пъхнах Максин под леглото и излязох, отправяйки се към ресторанта на същата улица. Беше топла лятна вечер и косите слънчеви лъчи между сградите бяха изпълнени с проблясващи прашинки.

— Господин Бракън, може ли да поговорим?

Обърнах се и срещнах очите на говорещата с цвят на кленов сироп зад стъкла, дебели колкото дъно на буркан, поставени в рамки Арлекин, сведох погледа си на около сто петдесет и седем сантиметра по-надолу към върховете на белите й сандали и отново го вдигнах, бавно: Леко плоскогърда и чипоноса, тя бе облечена в някаква памучна плетеница, която разкриваше, че раменете й в никакъв случай не са кокалести. Голямо количество коса с цвят на кленов сироп увенчаваше тила й на топка, забодена с два гребена във форма на крило, сочещи към ушите й, които изглеждаха доста апетитни — ушите, де. Носеше голяма чанта и почти толкова голяма камера.

— Здравейте. Да. Кажете. — Имаше нещо смътно познато у нея, но не можех да се сетя какво.

— Казвам се Джилда Кобърн и днес пристигнах в града. — Гласът й бе леко носов. — Изпратиха ме да напиша репортаж за компютърната конференция. Идвах насам, за да се срещна с вас.

— Защо?

— За да ви интервюирам относно технологиите за обработка на данни.

— След около седмица тук ще е пълно с доста по-важни хора от мен. Защо не поговорите с тях. Аз вече не се занимавам с компютри.

— Но аз чух, че три от най-важните пробиви през последното десетилетие са станали благодарение на вас. четох всичко по делото Даниъл Бракън срещу Сийкфакс Инкорпорейтид и вие сам сте казали това на процеса.

— Как разбрахте, че съм в Денвър?

— Сигурно някой ваш приятел е казал на моя редактор. Не знам как е разбрал. Може ли да ви интервюирам?

— Вечеряла ли сте?

— Още не.

— Елате тогава с мен. Ще ви нахраня и ще ви разкажа за обработката на данни.

Никакъв мой приятел не можеше да е казал на никакъв редактор, понеже аз нямам никакви други приятели освен Максин. Беше ли възможно Джилда да е някакво ченге? частно, местно, застрахователно? Ако беше така, едно или три ястия бяха добра цена, за да разбера.

Преди вечерята поръчах питиета, бутилка вино с вечерята и две питиета за храносмилане, с надеждата тя поне малко да се замае. Но тя унищожи всичкото пиене и остана ясна като камбана.

Всичките й въпроси бяха съвсем по темата и безобидни, докато един не я подхлъзна.

Споменах транслация по Сийкфакс 410, говорейки относно възможните начини на комуникация с извънземни, ако някога се натъкнем на такива.

— … 610. — поправи ме тя и аз продължих да говоря.

Щрак! Разпусни косата й, просветли я малко, сложи й очила с рогови рамки…

Соня Кронщад, генийчето от Масачузетския Технологичен Институт, създател на Сийкфакс 5000, чийто прототип възнамерявах да продам на Бюрото за Статистика на Населението в Сао Паулу. Тя работеше за врага.