Читать «Последната от дивите» онлайн - страница 7

Изведнъж извърна рязко лазера и стреля в към каньона обратната посока.

— Какво беше това? — попита Ангела.

Там отзад има още един. Не го ли долавяш?

В момента проверявам, но не регистрирам нищо.

— Тръгвай натам.

Те тръгнаха напред и завиха вдясно. В същия момент радиото изпращя.

— Мърдок, какво правиш? — Този въпрос дойде от един от тези, които стояха в засада.

— Струва ми се, че видях нещо. Отивам да проверя.

— Не мога да ти отпусна ескорт, докато не разчистим поне малко от тези бракми.

— Няма проблем.

— Колко ракети имаш?

Той хвърли един поглед към таблото, където единствената светлина беше оранжева и пулсираше равномерно.

— Достатъчно.

— Защо не изчакаш?

Мърдок се изсмя. — Смяташ ли наистина, че някоя от тези таратайки може да доближи създание като Ангела? Няма да се бавя.

Подкараха към завоя. Последните слънчеви лъчи облизваха най-високите точки на източното било.

Нищо.

— Усещаш ли нещо? — попита.

— Не. Искаш ли светлина?

— Не.

В отдалечаващата се източна част престрелката заглъхваше. Когато стигнаха до широкия тъмен участък отляво, Ангела забави ход.

— Това дефиле може би е проход. Ще влезем ли в него или продължаваме напред?

— Регистрираш ли нещо вътре?

— Не.

— Продължавай тогава.

Все още с ръка на дръжката, Мърдок бавно и докато се движеха внимателно местеше голямото оръдие, покривайки по-скоро точките, от които бе възможна съпротива, отколкото посоката точно пред себе си.

— Така не ми харесва, — заяви накрая, — Трябва ми светлина. Включи предните прожектори.

В същия момент ярка светлина озари пейзажа пред него: тъмни скали, оранжеви камънаци, грапави отвесни стени — почти като коралова бариера иззад талазите улягащ прах.

— Струва ми се, че някой е бил тук, и то доста по-скоро от онези, които изгорихме.

— Не се ли случва уморен човек да вижда неща, които не съществуват в действителност?

Мърдок въздъхна.

— Да, а аз съм изморен. Може и да е така. Завий все пак и зад следващото разклонение.

Продължиха и направиха завоя.

Мърдок изви рязко оръжието и натисна спусъка, взривявайки скалите и глинестата почва в началото на завоя.

— Ето го! — изкрещя, — Трябваше да си го усетил!

— Не. Нищо не усетих.

— Не е възможно да бъркам! Видях го! Провери си сензорите. Някой те е изключил.

— Съвсем не. Всички локационни системи регистрират изправност.

Мърдок заби юмрук в таблото.

— Карай. Там има нещо.

Земята пред тях беше изровена и имаше разхвърлени буци пръст. Следите от гуми бяха прекалено много, за да възникне ясна представа за ситуацията.

— Намали, — заповяда Мърдок преди да стигнат следващия завой, — чудя се дали някой от тях би могъл да притежава някакво оборудване или нещо друго, което да блокира сензорите ти. А може и наистина да виждам призраци? Не виждам по какъв начин…

— Отляво има овраг. И още един отдясно.

— По-бавно! Светни вътре с фаровете като минаваме.

Минаха покрай първия и Мърдок проследи посоката на движение с оръжието си. Дефилето извиваше, но преди това от двете му страни имаше два странични оврази.