Читать «Последната от дивите» онлайн - страница 6

Не след дълго той влезе във връзка с командира на източното крило на наказателния отряд и поиска в местата, които е посочил да бъдат разположени отреди от въоръжени и бронирани коли. Разбра, че те вече са на път към западния каньон, търсейки видените да навлизат там коли. Командирът им предаде съобщението на Мърдок и го уведоми, че ще са на път до няколко минути. Мърдок все още усещаше шоковите вълни от множеството експлозии в източния каньон.

— Добре. — каза и приключи радиопредаването.

— Стигнаха до края, — обяви Ангела малко след това, — и се въртят в кръг. чувам радиопредаванията им. Май започват да подозират, че няма изход.

Мърдок се усмихна. Гледаше наляво, където току-що се бе появила първата от колите-преследвачи. Той вдигна микрофона до устните си и започна да дава разпореждания.

Докато чакаше, осъзна, че нито за момент не е изпускал дръжката на пистолета. Измъкна ръката си, изтри длан в панталона и отново я хвана.

— Вече идват, — каза Ангела, — Завиха обратно и се идват насам.

Мърдок обърна глава надясно и зачака. Унищожението продължаваше вече месец и днес трябваше да се състои последният му етап. Изведнъж просто усети колко е уморен. Налегна го депресивно чувство. Вторачи се в малките червени светлини и в по-голямата оранжева.

— Всеки момент ще ги видиш.

— Можеш ли да ми кажеш колко са?

— Тридесет и две. Не, чакай… тридесет и една. Набират скорост. Разговорите им индикират, че предчувстват засада.

— Откъм източния каньон идват ли някакви?

— Да. Доста.

чу рева на двигателите им. Скрил се в началото на дефилето, той видя първия — тъмен седан, очукан и криволичещ, с откъсната броня и половин липсващ покрив — който навлезе в извивката на каньона. Той се въздържа от стрелба, виждайки го да се приближава, а скоро пристигнаха и останалите — раздрънкани, с пробити радиатори, криволичещи, покрити с драскотини и ръжда, със счупени прозорци, без брони и с лашкащи се врати. В гърдите му се надигна особено чувство, припомняйки си за далеч по-изкусителните екземпляри от хергелетата, преследвани от него през изминалите години.

Все още не стреляше, дори когато първият от редицата мина покрай него, и мислите му се върнаха към черната и бляскава Дяволска Кола и Джени, Алената Лейди, с която беше преследвал Дяволската.

Първият от бандата стигна до мястото, където чакаше засадата.

— Сега ли? — попита Ангела, в момента, когато отляво избухна първата ракета.

— Да.

Откриха огън и унищожението започна, колите се трошаха и се блъскаха една връз друга, каньонът изведнъж се озари от блясъка на експлозии, половин дузина, една дузина, две дузини.

Една след друга те биваха спирани и взривявани. Трима от стоящите в засада бяха пометени и унищожени при директен сблъсък. Мърдок изстреля всичките си ракетни заряди и прекара лазерния лъч върху скупчените останки. Последната руина избухна в пламъци и той знаеше, че никога няма да забрави как бяха осъществили последния си набег със изтъркани гуми, строшени ресори, разбити скоростни кутии, и омраза, въпреки, че трудно можеше да ги сравни с онези великите, които беше опознал.