Читать «Последната от дивите» онлайн

Въртейки се през съня на времето и праха, те пристигнаха под студеното като езеро, синьото като езеро, дълбокото като езеро небе, а слънцето блестеше като строшен запален отломък над западните планини, вятърът — камшик от танцуващи пясъчни дяволи, хладен тюркоазен западен вятър, завладяващ, мамещ, съблазняващ, галещ вятър. Караха с изтъркани гуми, полюшваха се на счупени амортисьори, смачкани купета, избелели бои, изпочупени прозорци, черни, сиви и бели ауспуси, бълващи дим след тях на север, откъдето бяха дошли този ден. Внушителна колона от автомобили, хвърлящи струи от огън над и пред себе си. И те пристигнаха, развалини в нестроен ред, изживели целия цикъл от младостта до старостта, от светкавица до тлеещ дим, игнорирани от изчезналите си стопани…

Мърдок лежеше по корем на билото на хълма и наблюдаваше с мощен полеви бинокъл напредващото хергеле. В коритото на пресъхналия ручей от дясната му страна, стоеше Ангела на Смъртта, като мираж в изгнание, проблясвайки на слънцето, вибрирайки, съпротивлявайки се на реалността — целият в млечнобяло и хром, с бронирани стъкла, оборудван с лазерно оръдие и две установки за бронебойни ракети.

Това бе земя на хълмове, дълги ридове и дълбоки каньоните се насочваха към каньоните. Много скоро щяха да бъдат поставени пред избор. Можеха да навлязат в този каньона или да продължат на изток към по-далечния. Можеха също така да се разделят и да поемат и по двата прохода. Резултатът щеше да бъде един и същ. По билата на останалите хълмове се бяха разположили и чакаха други въоръжени наблюдатели.

Докато чакаше да види избора им, Мърдок си припомняше последните петнадесет години, до онзи момент, когато Дяволската Кола бе унищожена в гробището за стари коли. Бе посветил последните двадесет и пет години от живота си в преследване на дивите. В това време се бе превърнал в световно изявен авторитет по хергелетата от коли техния бит, психология, начини на поддръжка и зареждане — научавайки почти всичко за маршрутите им, с изключение на точната природа на онзи първоначален поток, довел до мутиралата радиокомуникативна програма, разпространила се подобно вирус сред компютризираните автомобили в онази фатална година. Някои, но не всички, се бяха оказали податливи, и сходството с някаква болест бе затегнато като с гаечен ключ. Други преболедуваха и се възстановиха и бяха открити в гаражите си или паркирани пред къщите си на сутринта, с изтощени акумулатори, но с готовност да служат, и обзети от неохота да докладват за деянията си през изминалите дни. Защото дивите убиваха и извършваха набези, превръщаха сервизите в крепости, а магазините за коли във фортове. черният Кади дори разнасяше навсякъде със себе си останките на шофьора си, който бе станал неразделна част от него преди доста време.