Читать «Последната от дивите» онлайн - страница 8

— Може нещото да е там. — изрече замислено — Няма как да разберем, освен ако не влезем вътре. Дай да погледнем следващия.

Продължиха бавно напред. Фаровете се насочиха отново, оръжието също. Вторият дол се оказа прекалено тесен, за да приюти кола. Простираше се право назад без никакви разклонения и в него не се виждаше нищо необичайно.

Мърдок отново въздъхна.

— Не знам — изрече — но краят е ей там при следващия завой — там е гърлото на каньона и е голямо. Влизай право там. И бъди готов за светкавично действие.

Радиото изпука.

— Добре ли си? — чуе глас от отряда в засада.

— Проверявам, — каза — Дотук нищо. Ще поогледам още малко.

Мърдок прекъсна връзката.

— Но ти изобщо не им спомена…

— Знам. Подготви се за много бързо движение.

Навлязоха в каньона, прекарвайки снопа светлина на фаровете навсякъде. Мястото бе с овална форма, чийто по-голям диаметър бе, може би, около стотина метра. В центъра стърчаха няколко големи канари. В близост до периферията се забелязваха множество тъмни отвори. Стените завършваха с тежки сипеи.

— Тръгни надясно. Ще го обиколим. Трябва да се гледа при онези скали и в дупките.

Бяха изминали почти четвърт от обиколката, когато чу високия мелодичен звук на друг форсиран двигател. Мърдок извърна глава и погледна назад.

В каньона беше навлязъл нисък червен Суингър седан и в момента обръщаше в тяхната посока.

— Карай! — каза — Тя е въоръжена! Остави помежду ни скалите!

— Кой? Къде?

Мърдок превключи на ръчно управление, грабна волана и скочи върху газта. Ангела подскочи и направи остър завой. Изпод затъмнените фарове на другата кола проблясваха автоматични картечници петдесети калибър.

— Сега вече виждаш ли я? — попита, докато задното стъкло отразяваше проблясъците, а той долавяше приглушения тласък на удари, попадащи някъде в задницата на колата.

— Не изцяло. Има нещо като екран, но от тази база мога да оценя. Върни ми управлението.

— Не. С тая само на оценки няма да стане. — отвърна Мърдок, извършвайки рязка маневра, целяща да остави скалите между него и другия.

червената кола го последва бързо, макар че след като той направи маневрата вече не стреляше.

Радиото пропука. След което от него се разнесе глас, който си мислеше, че никога повече няма да чуе. — Сам, ти си, нали? чух, че си се върнал. И самият Главен Инженер на Ада не би ти направил по-хубава кола — здрава, умна и бърза. Гласът бе нисък, женски, убийствен. — Но и той не би могъл да предвиди тази неочаквана среща. Мога да му ликвидирам всички сензори без изобщо да разбере.

— Джени… — изрече и продължи да завива, натиснал педала на газта до ламарината.

— Не си мислил, че някога пак ще ме видиш, нали?

— Винаги съм се чудил дали някога ще те видя. От деня, в който изчезна. Но това беше много отдавна.

А ти през цялото това време ни преследваше. В онзи ден ти получи отмъщението си, но продължи — да унищожаваш.

— Отчитайки алтернативата, нямах друг избор.

Мърдок подмина отправната точка и начена втора обиколка, осъзнавайки, докато се отдалечаваше, че настройката й вече не би трябвало да е толкова добра, както на времето, когато я беше познавал. Освен ако…