Читать «Последната от дивите» онлайн - страница 9

Някъде пред него избухна експлозия. Дребни камънаци се посипаха отгоре му и той сви рязко, за да избегне образувалия се кратер.

— Останали са ти още от онези гранати, а? — каза — Но с тях май е трудничко да прецениш кога да ги метнеш.

Вече се намираха от обратната страна на скалите. Тя нямаше никаква видимост за директен обстрел с картечниците. Нито пък той с оръдието.

— Аз не бързам, Сам.

— Какво става? — чу въпроса на Ангела.

— То проговори! — извика тя — Най-после! Искаш ли да му кажеш, Сам? Или аз да го направя?

— Имах усещане, че се е върнала, — започна Мърдок, — и от много време предчувствах, че отново ще се срещнем. Джени беше първата кола-убиец, която конструирах, за да преследва дивите.

— И най-добрата. — допълни тя.

— Но тя самата подивя. — довърши той.

— Ами ти бе, Уити, не искаш ли да пробваш? Пусни малко въглероден окис във вентилацията. Ще има вид на жив достатъчно, за да те измъкне оттук. Ти ще отговаряш на всички обаждания. Ще им казваш, че си почива. Измъкни се по-късно и ела тук. Ще те чакам. Ще те светна на това-онова.

— Стига, Джени, — каза Мърдок продължавайки обиколката, — Ще попаднеш в обсега ми след минута. Нямаме много време за разговори.

— Наистина, нямаме и какво да говорим. — отвърна тя.

— я да видим. Ти ми беше най-добрата кола. Предай се. Изстреляй боеприпасите си. Хвърли гранатите. Върни се заедно с мен. Не искам да те унищожавам.

— Само една малка лоботомийка, а?

Избухна втора експлозия, този път зад него. Вече я настигаше.

— Това вирус ли е? — попита — Джени, ти си последната — последната от дивите. Няма какво да спечелиш.

— Нито да изгубя. — отговори тихо.

Следващата експлозия бе почти до него. Ангела подскочи, но не забави ход. Мърдок сграбчи волана с една ръка и се показа навън стиснал дръжката на установката.

— Тя престана да обърква сензорите ми. — обяви Ангела.

— Може да ти е изгорила цялата система. — отвърна Мърдок и насочи пистолета.

Ускори ход около скалите, заобикаляйки новопоявилите се кратери. Снопът светлина от фаровете подскачаше, плъзгаше се, обследваше високите набраздени стени на дефилето в бърза последователност, създавайки фантастични образи, скъсявайки бавно разстоянието между него и Джени. Поредната граната полетя към него. Най-сетне през вдигнатия прахоляк настъпи моментът за точен изстрел. Той натисна спусъка.

Лазерният лъч се разсея, уцели стените на каньона и предизвика леко скално срутване.

— Това беше предупреждение. — каза — Хвърли гранатите. Обезвреди картечниците. Върни се заедно с мен. Това е последния ти шанс.

— Само един от нас ще си отиде оттук, Сам. — отвърна тя.

Той помръдна пистолета и стреля отново, продължи да завива, но попадна в дупка и лъчът отскочи, изпарявайки един песъчлив склон.

— Много ценна вещ, — отбеляза Джени. — Жалко, че не си ми дал една и на мен.

— Появиха се по-късно.

— Какво нещастие, че не можеш да се довериш на возилото си, а трябва да разчиташ на собственото си шофьорско майсторство. Твоята кола нямаше да пропусне последния изстрел.