Читать «Последната от дивите» онлайн - страница 5

— Знам какво правя. Подбрал съм мястото на битката.

Той се заслуша в приглушените гърмежи на далечните експлозии.

— Подготви оръжейните системи, — нареди му той — Сигурно някои са се разположили по страничните пътища, откъдето ще минем.

Две еднакви редици от жълти светлини примигнаха на арматурното табло и бяха заменена от двойна редица зелени. Почти веднага загаснаха и те и бяха последвани от две линии немигащи червени точки.

— Ракети готови. — чу се гласът на Ангела.

Мърдок се пресегна и завъртя един превключвател.

Светна още една светлина — оранжева и слабо пулсираща.

— Оръдие готово.

Мърдок завъртя друг, по-голям ключ, който се намираше до дръжката на пистолета под арматурното табло.

— Това засега ще го оставя на ръчно управление.

— Дали е умно?

Мърдок не отвърна. Загледа се за момент в червените и жълти линии от лявата си страна, върху които бавно се спускаше сенчеста завеса.

— Намали малко. Сега ще се покаже страничният път. Трябва да е ей там отляво.

Колата му намали ход.

— Струва ми се, че долавям нещо отпред.

— Не, следващия. Този е задънен. Веднага след това има още един. Той е свързващ.

Намалиха още скоростта и минавайки покрай входа на първото отклонение вляво. Той бе мрачен и правеше рязък завой.

— Разбрах къде е следващият разклон.

— Сега, много бавно. Унищожавай всичко, което се движи.

Мърдок се пресегна напред и хвана дръжката на пистолета.

Ангела намали, взе завоя и навлезе в тесен проход.

— Изгаси светлините. Никакви радиопредавания. Стой тихо и на тъмно.

Минаха по сенчестия път, а далечните експлозии се бяха превърнали в пулсации, които по-скоро се усещаха, отколкото се чуваха. От двете страни надвисваха отвесни скали. Пътят зави първо надясно, а след това наляво.

Още един десен завой и се разкри добра видимост и светлина.

— Спри на около три метра преди да се разшири, — изрече Мърдок и чак след няколко секунди осъзна, че е шептял.

Придвижиха се напред бавно и спряха пред уширението на пътя.

— Остави двигателя да работи.

— Да.

Мърдок се наведе и надникна в по-големия каньон, простиращ се начупен вдясно от тях. Във въздуха стоеше застинал прах — тъмен, проблясващ нагоре, докъдето стигаха слънчевите лъчи.

— Вече са минали оттук. — реагира той — и скоро трябва да разберат, че са се напъхали в капан, големичък наистина, но все пак капан. След това ще обърнат и ще се върнат, но ние ще ги чакаме и ще открием огън. — Мърдок погледна наляво, — Онова място там също е добро за момчетата, да легнат и да ги причакат. Ще трябва да се свържа с тях и да им кажа. Този път ми включи чисто нов скрамблер1 .

— Откъде знаеш, че ще се върнат? Може да се спотаят вътре и да изчакат ти да ги последваш.

— Не, — отвърна Мърдок — Прекалено добре ги познавам. Ще налетят.

— Сигурен ли си, че няма други странични пътища?

— Поне не такива, които да водят на запад. Може да има някои на изток, но ако поемат по тях, ще попаднат в другата клопка. Губят при всички положения.

— Какво ще стане, ако някои от останалите се спуснат насам?

— Колкото повече, толкова по-весело. Дай ми линия. Виж какво можеш да разбереш за бандата, докато разговарям.