Читать «Последната от дивите» онлайн - страница 4

Не, нямаше отговор на проблема в тази посока. Както и в никоя друга, различна от вече поетата от него: проследяване и ликвидиране, систематично унищожаване на хергелетата. С годините беше нараснало и уважението му спрямо коварството и дързостта на лидерите им. Броят на дивите се топеше, но жестокостта и лукавството им се бяха превърнали в легенда. Беше имал нощи, в които лягаше де спи и сънуваше, че е дива кола, въоръжена, движеща се с пълна скорост из Равнините, лидер на хергелето. След което имаше само една кола, червена кола.

Хергелето навлезе във завой. Мърдок видя, и го прониза внезапно съжаление, че се насочват към източния каньон. Той подръпна прошарената си брада и изпсува, след което посегна към бастуна си и стана. Вярно, все още разполагаше с достатъчно време, за да стигне до следващия каньон за убийството, но…

Не! Някои от тях се отцепваха и се отправяха насам!

По лицето му пропълзя усмивка, той се изправи и бързо закуцука надолу по хълма, където го чакаше Ангела на Смъртта. Докато се качваше в колата, чу експлодиращите мини. Моторът започна да мърка.

— В следващия каньон има още няколко, — дочу мекия, добре модулиран, мъжки глас на машината, — Наблюдавам всички банди.

— Знам, — отвърна, прибирайки бастуна си, — Дай да тръгваме натам. Някои ще успеят да преминат.

Коланите се затегнаха около него с прещракване и те потеглиха.

— чакай!

Бялата кола спря.

— Какво има?

— Тръгнал си на север.

— Така трябва, за да излезем оттам и да навлезем заедно с останалите в следващия каньон.

— На юг има няколко междинни каньона. Тръгни натам. Искам да се да пресрещна останалите вътре.

— Ще възникне известен риск.

Мърдок се засмя.

— Вече четвърт век живея като рискувам и чакам този ден. Когато започне краят, искам да съм пръв. Тръгвай на юг!

Колата зави и се отправи на юг.

Докато пътуваха по пясъчното дъно на пресъхналата река, Мърдок запита:

— чу ли нещо?

— Да, — чу се отговор, — Шумът от тези, които мините са взривили и воплите на другите, които са успели да преминат.

— Знаех си, че ще успеем! Колко ли са? Какво ли правят в момента?

— Продължават движението си на юг. Вероятно са няколко десетки. Може и повече. Трудно ми е да преценя, съдейки само по радиовръзката.

Мърдок се изсмя.

— Нямат път за отстъпление. Рано или късно ще трябва да се върнат обратно и ние ще ги чакаме.

— Не съм сигурен, че ще устоя на масирана атака, не и от толкова много на брой — въпреки че на повечето им липсва специално въоръжение.