Читать «Последната от дивите» онлайн - страница 3

Второто съприкосновение засегна левите стопове на синята кола и откачи задната й броня. Но тя се съвзе бързо, обърна и удари странично бежовата, нагъвайки вратите й. След което бързо отстъпи и отново нанесе удар преди другата да се е възстановила напълно. Бежовата се откопчи от хватката и бързо даде на заден ход. Тя знаеше всички номера, но другата продължаваше да налита, удряйки и оттегляйки се още по-бързо. Откъм бежовата кола долиташе оглушително тракане, но тя продължаваше да дебне в кръг. Слънчевите лъчи й придаваха бляскав вид на много старо злато в надигналия се прахоляк. Следващият удар попадна в дясната страна на синия автомобил. Тя изсвири с клаксон, последва го и започна нов заход.

Но синята кола, вече бе поела тази посока, а изпод задните й гуми хвърчаха дребни камъни и клаксонът виеше безспир. Тя подскочи и пак удари от същата страна бежовата. Докато се отдръпваше, бежовата побягна, а клаксонът й рязко замлъкна.

Синята кола се поколеба само секунда, след което се втурна след нея и блъсна задницата й. Бежовата се лашна, маслото й изтече, вратите хлопнаха с трясък. Но синята я последва и отново я блъсна. Тя се потегли, но синята кривна, направи лек завой и отново я удари от същата страна. Този път ударът остави бежовата на място и изпод капака на двигателя й се издигна пара: Сега, когато синята се оттегли за повторно нападение, вече не можеше да се оттегли. Синята се засили и отново се вряза в зле повредената лява страна. Силата на удара я хвърли над земята, и тя се килна по наклона, след което се стовари с грохот на дясната си страна. Преобърна се няколко пъти и накрая падна странично. След секунди резервоарът избухна.

Синята кола застана с предница към падината. Вдигна антената си, от която се разгънаха половин дузина въртящи се сензори, като същински тотемен стълб, проблясващ в запрашения въздух. След известно време спря сензорите и прибра обратно антената. След Издаде дълбок и пронизителен звук с клаксона и отиде да се присъедини към спортните коли.

Мърдок си припомняше. Сложи бинокъла в калъфа, докато хергелето приближаваше повратната точка. Вече различаваше без помощни средства отделни членове на общността. Тайфата изглеждаше жалка. Той ги гледаше и си припомняше добрите моменти през тези години. Навремето, когато разполагаха с по-широка мрежа за доставяне на резервни части, колите използваха външните си манипулатори, за да се преобразят в своего рода привлекателни и смъртоносни същества. Километър след километър, дивите се бяха превърнали във владетели на всичко, което някога се произвеждаше по нормален начин.

Всички ловци на коли, естествено, ходеха въоръжени. В по-ранните дни някои правеха опити. Доближаваха някое малко хергеле и отделяха най-добрите, а останалите унищожаваха. Разкачаха мозъчните кутии и караха партньорите си да ги връщат обратно. Но тези опити за рехабилитация се оказваха повече от неуспешни. Дори пълно изтриване, последвано от препрограмиране, не даваше на податливите индивиди имунитет срещу ремисията. Мърдок дори беше чувал за един, който се държал нормално почти цяла година, докато един ден насред улично задръстване отвлякъл шофьора си и поел пътя към хълмовете. Единствената алтернатива беше да се свали целия компютърен блок и да се замени с нов — което едва ли бе оправдано, при положение, че струваше повече всичко останало в колата.