Читать «Последната от дивите» онлайн - страница 2

Мърдок усещаше под себе си вибрациите. Той свали бинокъла, който вече не му бе необходим и се загледа в синия вятър. След малко чу и почувства шума, — над хиляда ревящи мотори, ръмжащи скоростни кутии, сблъсъци и хрущене на ламарини — последното диво хергеле устремно се спускаше към гибелта си. Бе копнял за този ден в продължение на четвърт век, от момента, в който смъртта на брат му го накара да тръгне по този път. Колко коли беше имал? Вече не помнеше. И сега…

Припомни си дните, когато проследяваше, дебнеше, наблюдаваше и записваше. Жизнено необходимите търпение и самоконтрол, волята да се възпре, когато незабавното унищожение на обекта на мъстта бе най-желаното нещо. Но имаше и полза от въздържането — наградата бе ден като този и това, че да види смъртта и на последната кола. Все пак, спомените оставяха странни дири в паметта му.

Докато наблюдаваше приближаването им, той се сети за борбите за надмощие, на които бе ставал свидетел, преследвайки хергелетата. Обикновено победената кола се оттегляше след като станеше ясно, че губи битката: със смачкан радиатор, разцепени капаци, строшени фарове, намачкано и сцепено купе. След което колата победителка тръгваше на почетна обиколка, описвайки широки кръгове с надут клаксон, демонстрирайки победата и превъзходството си. Победената, на която сервизът на хергелето отказваше ремонт, често се влачеше след стадото като изгнаник за известно време. Случваше се понякога да я приемат обратно, ако откриеше нещо, което да заслужава един набег. По често, обаче, оставаше да се скита из Равнините и повече никой не я виждаше. Веднъж беше проследил една, чудейки се дали не е намерила път към някое неизвестно автомобилно гробище. Поразен видя как тя изведнъж се озова на върха на едно високо скалисто плато, обърна се с лице към скалата надвиснала над дълбоката клисура, превключи скорости и се потегли напред, за да се хвърли в пропастта, където се разби, преобърна и избухна в пламъци.

Припомни си още един случай, когато победителят не пожела да се задоволи с нищо друго, освен с пълно превъзходство. Синият седан се беше приближил до бежовия, който бе паркирал заедно с още четири или пет спортни коли на на някаква могилка. Той се засили, свирна предизвикателно от няколкостотин метра, след което се обърна, направи полукръг и започна да се приближава. Бежовият също начена серия от подобни маневри, въртейки гуми и свирейки с клаксон, описвайки кръгове, докато отвръщаше на предизвикателството. Спортните коли побързаха да се изнесат встрани.

Двете коли продължиха да сближават, описвайки все по-тесни и по-тесни кръгове. Накрая бежовата атакува, удряйки лявата част на предната броня на синята, при което и двете поднесоха и се завъртяха, с форсиране на двигателите. След това пак се разделиха и доста бързо отново се сближиха с флангова маневра и отново разделяне, обръщане, отдръпване, сближаване.