Читать «У дома чака палача» онлайн - страница 31

Тишина.

Бръмченето бе утихнало, светлината угаснала. Цялото преживяване бе продължило не повече от няколко секунди. Крайно недостатъчно като време за да опитам да го поставя под контрол, въпреки че съществуваше съвсем определена посока, нещо като зелена улица, в която имах възможността да слея мислите си с неговите и да осъществя двустранен контакт. Чувствах, уверен бях, че ще съумея да пречупя на волята си онова нещо, стига да разполагам с повече време.

Свалих шлема и се приближих към Лейла.

Коленичих до нея и извърших няколко дребни проверки, резултатът от които вече ми бе известен. Като добавка към пречупения врат тя бе получила още няколко доста силни удара по главата и тялото. Вече никой не можеше да направи нищо за нея.

Сметнах, че моментът все още е подходящ за един съвсем повърхностен обиск и огледах апартамента. Не се виждаха никакви следи от взлом, но след като аз бях проникнал без особени затруднения, не виждах защо да не го стори и друг.

Намерих пешкир с подходящи размери в кухнята и увих в него шлема. Време беше отново да се свържа с Дон и да го уведомя, че космическият кораб наистина е докарал някой на Земята и че движението нагоре по реката вероятно ще бъде малко по-натоварено от обичайното.

Дон ми нареди да отнеса шлема в Уисконсин, където на летището щял да ме чака мъж на име Лари, който щял да ме прекачи на частен самолет. Така и направих. Така и стана.

Освен това научих, без да се изненадвам особено, че Дейвид Фентрис бил мъртъв.

На север времето бе започнало да застудява и от небето се стелеше сняг. Никак не бях подготвен за такова време. Лари ме успокои, че във вилата, където отивахме, имало достатъчно топли дрехи, макар че лично аз не възнамерявах да се мотая много навън. И без това Дон ме беше помолил да не се откъсвам от сенатора и да оставя на патрулите да се грижат за външния периметър. Трябвало да са четирима.

Лари се оказа добре запознат с цялата история и взе да ме разпитва какво точно се е случило според мен и дали съм виждал Палача. Не знаех колко да му разкрия и затова може би му се сторих прекалено лаконичен. Честно казано хич не ми беше до приказки.

Когато кацнахме ни посрещна Берт. Том и Клей се навъртаха пред входа на вилата и оглеждаха близките хълмове и гората. Всички бяха на средна възраст, във великолепна форма, ужасно сериозни и въоръжени до зъби. Лари ме въведе вътре и ме представи на стария.

Сенатор Брокдън седеше в масивен фотьойл в далечния ъгъл на стаята. Ако се съдеше по вътрешното разположение, същият този фотьойл доскоро бе заемал позиция непосредствено до прозореца на отсрещната стена. Краката на сенатора си почиваха върху мека сърмена възглавничка и бяха завити в топло червено одеало. Той самият носеше тъмнозелена риза, косата му беше съвсем побеляла, а очите му изпъкваха зад кръглите очила.

Не си направи труда да стане, когато влязох.

— Вие значи сте човекът — бяха думите с които ме посрещна и ми предложи ръката си. — Приятно ми е да се запознаем. Как искате да ви наричам?